Джуд Деверо - Спомен

— Не съм казала такова нещо — възрази Кали гордо. — Сигурна съм, че на света има много привлекателни мъже.

В очите на Уил се появиха игриви пламъчета.

— През тези месеци вероятно си срещнала доста мъже. Кои от тях е привлекателен?

— Мнозина — каза тя сковано и неубедително. — Мнозина.

— Искам да чуя едно име. Само едно име на човек, когото смяташ поне наполовина толкова привлекателен, колкото твоя обичан божествен Талис.

— Не е божествен и не е мой — възрази тя, но избегна да погледне Уил в очите. В следващия миг се обърна към него, метна се на широките му гърди и заплака. — Никой друг на света не е толкова привлекателен, колкото Талис. Никой. Той е по-красив от слънцето и луната заедно, но ме забрави. Не се нуждае от мен и не ме иска. Мисли само за други жени.

— Спи ли нощем?

— Не — отвърна тя, подсмърчайки. — Плача и това му пречи да спи. Много съм доволна. Дано никога не му дам покой. Искам да страда.

Уил милваше гърба на Кали, но не проговори. Тя и Талис израснаха толкова изолирано, че не си даваха сметка как странно думите им звучат за другите хора. Кали нямаше представа, че останалите хора не знаят като нея „с мислите си“ къде е даден човек или какво прави.

Когато децата бяха още малки, няколко пъти Талис не се върна вкъщи до тъмно. Мег бе отчаяна, но тя и Уил скоро установиха, че само ако Кали се тревожи, има причина за безпокойство. Първия път, когато Талис се „загуби“, Уил помоли Кали да му помогне да го потърсят.

— Той ще си дойде — увери го тя спокойно. — Знам с мисълта си, че всичко е наред.

После стана нещо обичайно да питат някое от децата какво знае „в мислите си“ за другото. Сега, щом Кали казваше, че Талис не спи през нощта заради сълзите й, Уил й вярваше.

Но онова, което Кали очевидно не разбираше, бе, че щом връзката между тях е толкова силна, та продължава да го държи буден цяла нощ със сълзите си, няма никаква опасност Талис да е увлечен по друга жена.

— Хайде, Кали, престани да плачеш — подкани я Уил, като я отдалечи от себе си. — Чакам да ми разкажеш всичко, което се е случило. А и не искаш ли да разбереш какво става с Мег? Забрави ли Мег? Изпраща сушени кайсии за теб и за Талис.

— Той не ги заслужава. Би трябвало да му направя сладкиш с тези — Кали посочи към отровните билки наоколо.

Като го подсети за това, Уил се намръщи.

— Искам да знам какво правиш тук. Защо са пратили момиче да се грижи за такава градина? Защо си тук сама с този млад мъж? Онзи старец, дето само спи, няма да бъде от никаква полза, ако стане нещо — заяви той преди още Кали да посочи отец Керис. — Всичко трябва да ми разкажеш!

Едва часове по-късно Уил доби пълна представа за положението. Макар Кали да бе отличен разказвач, когато ставаше въпрос за Талис, тя започваше да говори почти неразбираемо. Успяваше да продума само по няколко изречения за живота им в имението Хадли, преди отново да се впусне в истории за коварството на Талис, как тича след всяка жена в околността и как напълно я е забравил.

През цялото време Уил чуваше самотността в глас й, пустотата на живота й. Ако Кали имаше Талис, тя се интересуваше от историите си, от другите хора, от животните, но без Талис тя не се интересуваше от нищо. Без него нямаше на кого да разказва историите си, нямаше кого да разсмива, на кого да дава всичко.

— А как се чувства Талис?

С това Уил предизвика поредната тирада на Кали срещу него, но все пак успя да продължи:

— Щастлив ли е тук?

Двамата си поделиха говеждото, което Кали получи за вечеря. Това, че не се хранеше в къщата с другите, бе поредният знак за Уил, че нещата не са никак наред.

— Не — отвърна Кали, без да се замисли. — Талис не е щастлив.

— Нима? Въпреки всички жени около себе си? Ако бях на неговите години, това щеше да ме направи щастлив.

— Не е щастлив — почти изкрещя Кали. — Той не ги харесва. Той иска мен. Знам, че е така. — Зарови лице в ръцете си и отново заплака. — Защо? О, защо не дойде да ме види? Аз съм тук по цял ден и онзи мъж, който той мисли, че му е баща, би му разрешил всичко. Защо не дойде при мен? Каза, че ако не можем да сме заедно тук, ще се върнем във фермата. Но излъга. Защо?

— Не знам, скъпа — опита се да я утеши Уил, като я взе в прегръдките си, защото не искаше да види изненадата му, когато чу, че Талис е излъгал. — Но ще се опитам да разбера. — Погали я по косата и направи опит да я разведри: — Какво би искала от Талис? Може би да ти купи такава хубава къща като онази там? — попита той и посочи към имението Хадли.