Джуд Деверо - Спомен

— Разделих децата и правя така, че всеки да среща други хора. Искам винаги около тях да има тълпи. Досега са прекарали живота си заедно и затова си въобразяват, че се обичат. Това е защото не са виждали други хора.

Гилбърт не се интересуваше как се държи тя с децата, стига накрая той да излезе победител.

— Трябва да получа нещо, докато чакам — настоя той и Алида нямаше начин да не се възхити на неговата последователност. Този мъж се интересува единствено от себе си и само онова, което иска, има значение.

— Ще се споразумеем — увери го тя и му предложи нищожно малко. Когато той, от своя страна, поиска в замяна луната и звездите, Алида разбра, че тази нощ няма да види легло.

Две седмици, помисли си Кали. Може за другите това да са просто дни, но за нея бяха цял един живот. Къде е той? Какво прави?

Добре знаеше отговора. През последните седмици на няколко пъти се промъкна до къщата, за да види какво става. Всеки път го заварваше заобиколен с красиви жени, в чиито коси и по чиито дрехи блестяха украшения. Вятърът донасяше до ушите й глъчта от техния смях, от възторжените им изблици, докато се стараеха да научат Талис на нещо.

Когато за пръв път го видя сред тях, изсумтя подигравателно. Талис не обичаше хора да се навъртат наоколо; навремето не търпеше присъствието дори на Найджъл, който искаше да знае какво прави момчето. Освен това Талис и тя постоянно се състезаваха в учението — да видят кой по-добре ще си научи уроците.

Но онзи Талис, когото познаваше, и красивият млад мъж, седнал на каменната пейка в слънчевия ден, не бяха един и същи човек. Този Талис като че ли нищо не може да направи както трябва.

— Покажи ми пак как да го сторя — питаше той с широко отворени очи някакво едрогърдо момиче, сякаш никога не е виждал по-умна или по-красива от нея.

През няколкото минути, докато Кали го наблюдаваше, той не успя нито веднъж да вземе верните тонове на лютнята, не успя да изпее нищо (а тя знаеше колко хубав глас има) и изрази удивление от съвета на някакво трътлесто момиче как е редно да се облича.

Кали нямаше представа откъде се появиха всичките тези млади жени. Някои бяха негови сестри, други — почетни дами, но повечето й бяха непознати. Като че ли на всички хубави девойки от околността бе наредено да заобиколят Талис и да му говорят колко е прекрасен.

Кали не подозираше, че Талис я забеляза още в момента, когато се появи зад ъгъла, и нелепото му държане бе единствено заради нея. Истината е, че смяташе всички — е, почти всички — тези жени за ужасна напаст. Първата седмица бе поласкан, но сега, когато го следваха на всяка крачка и непрестанно го молеха да им помогне да се качат на коня, показваха му ръкоделията си, искаха да упражняват френския си с него или настояваха да им откъсне плод, от най-високите клони, понеже е толкова снажен, той се чувстваше отегчен.

Филип и Джеймс го бяха сръгали в ребрата и отначало Талис им се усмихваше, но през последните дни ги гледаше навъсено и това ги караше да го избягват от страх.

А и Кали, помисли си той. Кали.

След разговора с лейди Алида се опитваше да я избягва. По-добре е за двама ни, разсъждаваше той, а и трябваше да се научи да се оправя без нея. Нали е мъж? Пък и за нея ще бъде по-добре, ако се научи да бъде с други жени.

Да, мислеше той, ще е по-добре и за двамата да се научат да живеят, без да си правят компания всяка минута.

Но вместо да става по-лесна, с всеки изминат ден раздялата му с нея ставаше все по-трудна.

И когато видя, че го наблюдава, заобиколен от всичките тези бъбрещи идиотки, той като последен глупак се опита да предизвика ревността й. Може би се надяваше, че ще дойде при тях и с меч ще разгони момичетата.

Но тя не го стори. Просто се извърна, сякаш няма желание да го вижда повече.

По-късно му се прииска да отиде при нея, но баща му така бе подредил нещата, че му намираше работа всяка минута. За хиляден път този ден погледна към хълма зад къщата. Едит му каза, че Кали е помолила да й позволят да се грижи за някаква градина и сега прекарва дните си там горе сама.

Това се стори странно на Талис, защото знаеше, че Кали като него предпочита животните. Защо не е поискала да се грижи за птиците и пауните?

Самата мисъл, че Кали прави нещо, което не му е известно, му причиняваше болка от копнеж по нея. Но така е по-добре — помисли си той. Ако не я вижда, ще успее да спази клетвите си към лейди Алида и да не докосва Кали. Няма да види очите й, докато не бъде в състояние да й съобщи, че всеки ден работи, за да й осигури — на нея и на децата им — чудесно място за живот.