Джуд Деверо - Спомен

Кали не си даваше труд да я слуша много-много. Още от времето, когато Мег й говореше скучновати неща, се научи да си дава вид, че слуша, а всъщност си мислеше за друго. Като запази това изражение на лицето си, Кали пусна ума си да блуждае и да измисля поредната история, в която Талис идва при нея в градината. Само двамата са; сами; няма никой наоколо. Да, харесва й да се грижи за градината и да е сама.

Изведнъж Кали си даде сметка, че нейно благородие мълчи. И щом я гледа така, явно е разбрала, че не я слуша.

Алида сграбчи Кали за брадичката, като й причини болка.

— Не си ли чувала, че за да спечелиш един мъж, не бива да му обръщаш внимание? Ако го преследваш, той никога няма да те пожелае!

Кали се усмихна със знаеща усмивка и обяви:

— Талис ме харесва такава, каквато съм, и с всичко каквото върша.

— Нима? — учуди се Алида. — Тогава защо не поиска ръката ти? Щом толкова те харесва, защо не настоява да му разрешим да се ожени за теб?

Алида се усмихна — най-после привлече вниманието на момичето. Значи, помисли си, няма да е трудно да се справи с чувствата на Кали към Талис; по-опасно бе отношението на Талис към Кали.

Сигурна, че Кали я разбира добре, Алида набързо я отпрати.

После повика Пенела.

— Това момиче ще ми създава грижи. Няма чувство за чест.

Пенела погледна господарката си, сякаш искаше да каже: виж ти кой го казва.

— Ще трябва да направя нещо — продължи Алида. — Няма да допусна да се мотае около сина ми. Няма да позволя да се среща тайно с него нощем като лека жена.

За миг, преди да нагълта една черешова паста, Пенела се спря. Лейди Алида говори за Талис, сякаш той наистина е неин син, а това упорито момиче е на друга жена.

— Ще помоля Абигейл Фробишър да ми изпрати най-малкия си син.

Пенела само дето не се задави. Синът на Абигейл Фробишър бе осемнадесетгодишен и единствената му цел в живота бе да създава неприятности. Беше доста привлекателен младеж, но без помен от добро поведение — момичета от прислугата започнаха да забременяват от него още когато бе на четиринадесет. При последното си посещение сложи ръка дори през кръста на Едит!

— Да — говореше си на глас Алида, — ще извикам младежа да поживее при нас и ще му дам пари да съблазни момичето да… да стори каквото иска.

Пенела приключи със сладкиша, без да коментира. Нейно благородие не иска Талис и Кали да се оженят и полага всякакви усилия да им попречи. Старата дойка бе казала, че децата се ревнуват. Е, най-малкият син на лейди Абигейл със сигурност може да предизвика ревност.

Според Пенела лейди Алида полага прекалено много усилия да държи децата разделени. Зад всички тези кроежи се крие нещо друго, което тя не казва. Това обаче не е работа на Пенела; тя си е научила урока да не бърка в чужди дела.

— Иди и приготви нещата ми за пътуването до Гилбърт Рашър — нареди Алида. — Тръгваме утре. Работа ме чака.

— Да, милейди — каза Пенела, като изсипа останалите сладки в джоба си.

— Готово — обади се Алида. Тресеше се от умора докато Пенела й помагаше да се съблече и да си легне. През последните седмици, по време на пътуването здравето на Алида силно се влоши. Само преди петнадесетина дни по кърпичката оставаха малки кървави петънца, а сега често храчеше големи съсиреци, които идваха от дробовете.

Но си заслужава, мислеше тя, докато опитваше да отпие от топлата напитка, която Пенела й поднесе. Направи знак на прислужничката да я остави, защото искаше да се усамоти с мислите и спомените си.

Тя и малката й свита пътуваха дни наред, за да стигнат до мръсния стар замък, който Гилбърт Рашър наричаше свой дом. Посрещна я мъж, разяждан от омраза и желание за мъст. Когато му съобщиха, че е съпругата на Джон Хадли, трудно го удържаха поне за малко да спре да се гневи, за да разбере, че тя желае същото като него.

Седнала на мръсната маса и облъхвана от дъха му — толкова натежал от алкохолни изпарения, че й признаваше, — най-после успя да го накара да разбере, че иска да му помогне.

След като му съобщи, че синът му е жив и е в нейния дом, трябваше да мине час, преди той да престане да крещи и да му попречат да се метне на коня, за да отиде да прибере момчето.

— Той няма да ти е от полза — опитваше се да го надвика Алида. — Не е образован. Няма светски обноски. Не може да пее, не може да свири на лютня.

Гилбърт я изгледа, сякаш е луда.

— Какво значение имат тези неща за един мъж! — изкрещя той. — На мъж не са му нужни подобни глупости!