Джуд Деверо - Спомен

В някаква степен Алида съзнаваше, че тази нейна дъщеря й прилича най-много, но възрастната жена не желаеше да го признае. Стига някой да се стреми да постигне каквото си е намислил, всеки на пътя му изглежда упорит и неразумен.

Сега, докато наблюдаваше Кали, Алида разбра, че ще се сблъска с трудности. Кали изглеждаше непреклонна и Алида съзнаваше, че това щеше да се окаже проблем.

— Заповядай. Седни и хапни — подкани я Алида с престорено любезен глас.

Кали нито седна, нито посегна към храната. Вчера една разтреперана Едит отиде при майка си и се върна променен човек. Оттогава направи всичко възможно да превърне живота на Кали в истински ад. От човек сред тълпа излишни жени Кали се превърна в обект на всевъзможни подигравки и тормоз. И тази сутрин, макар и със смущение, което не успяваше да прикрие, Едит и съобщи, че ще отговаря за някаква градина с отровни растения, като добави, че след като е живяла във ферма, сигурно разбира от тези неща.

На Кали й бе ясно, че Едит е прекалено мекушава, за да взима самостоятелни решения. Тя бе съжалявалата тази съсухряща се от копнеж по любов и другарство жена, на която липсваше всичко, за което една жена мечтае. Но след последните два дни Кали вече не изпитваше състрадание към нея.

— Какво искаш от мен? — обърна се Кали към лейди Алида със стоманен поглед, като едва съдържаше гнева си. Бе напълно убедена, че именно тази жена стои зад всяка мисъл в празната глава на Едит.

— Боже, Боже, колко си разгневена. Как можеш да се сърдиш на някой, който се отнася към теб като с родна дъщеря?

Това определено е вярно, помисли си Кали, защото и Джон, и Алида Хадли се отнасят към дъщерите си като към тежко бреме, което са принудени да понасят.

— Какво искаш от мен? — повтори Кали.

Алида смъкна маската на лицемерен покровител. Знае, че това момиче е нейна дъщеря, но знае също, че трябва да бъде пожертвано. Да се прости с една дъщеря в името на оцеляването на останалите. Освен това — какво толкова лошо се готви да стори? Само ще попречи на тези две деца да се оженят. По-късно, когато се отърве от Талис, ще намери на това момиче много подходящ съпруг.

— Правиш се на глупачка, лапнала по сина ми, а аз няма да го търпя.

Кали я изгледа враждебно.

— Тогава ще напусна дома ви завинаги.

Обърна се към вратата, готова да си тръгне, но думите на жената я спряха:

— Да, но ще си тръгнеш сама. Синът ми остава тук. Няма да допусна да прекара живота си с момиче, което работи във ферма. Синът ми ще стане рицар и ще се ожени за благородничка.

Кали се върна, взря се изучаващо в жената и седна на предложения стол. Съзнаваше, че не се шегува. Ако иска да е с Талис, се налага да остане тук и да изпълни желанията на тази жена.

— Какво трябва да направя? — попита тихо тя.

— Да стоиш далеч от сина ми — обясни Алида простичко.

Кали пребледня. Как може да стои далеч от Талис? По-лесно щеше да бъде, ако й кажат да спре да диша.

— О, не ме гледай, сякаш съм човекоядец. Знам, че ти е приятел от детинство и ми е мъчно за всичко, което ви се е случило — да живеете в онзи коптор с животните, с неграмотни хора като онези…

— Престанете! — сряза я Кали. — Те бяха изключително добри към нас.

Нещо в начина, по който я прекъсна, накара Алида наистина да се спре. Ако не се бе устремила така сляпо към целта си, щеше да си даде сметка, че вижда себе си на младини. Точно както Алида е готова да стори всичко за семейството си, така и Кали няма да се спре пред нищо.

— Какво трябва да направя? — повтори Кали.

— Не е кои знае какво. Просто стой настрана от си на ми.

— И затова ме пращате да отглеждам отровни растения?

— Отровни растения! Нима ти се струвам толкова зла? Представях си, че ще ти е приятно да работиш в градината, защото си свикнала да прекарваш повече време на открито.

Кали не продума. За нищо на света няма да признае пред тази тук, че наистина ще й бъде приятно да работи в градината. Много би й харесало да е на открито по цял ден, далеч от строгите правила и безсмислени разписания за какво ли не, според които живееха неомъжените жени в тази потискаща къща. Щеше да се радва на воля да мечтае и да измисля истории.

И най-важното — щеше да е свободна да вижда Талис при всяка възможност. Да, ще обещае всичко, което иска да чуе от нея. Ако се наложи, ще даде свещена клетва. Ще направи всичко, за да умири тази жена, и после ще направи каквото желае — ще отиде при Талис!

Лейди Алида започна да говори на Кали за неща като чест, репутация, „да се опази“ и какво ли още не, само и само да й внуши, че трябва, трябва да стои далеч от Талис. Той ще се подготвя за рицар, нужно му е да натрупва житейски опит, предстои му да…