Джуд Деверо - Спомен

— За мъж от кралския двор са нужни — крещеше тя също толкова високо в отговор и си мислеше, че това е най-глупавият мъж на света. Сякаш е решил всичките житейски въпроси в деня на раждането си и никой никога не може да го накара да мисли по друг начин.

— Кралският двор? — повтори той, като че ли никога не е чувал за него.

— Изслушай ме — настоя тя и с усилие се сдържа да не му каже всичките лоши неща, които мисли за него. — Забрави ли, че си роднина на кралицата? Знам, връзката е далечна, но съществува. — Изразът на глупавото му лице не се промени, но тя продължи: — Кралицата е на петдесет и четири години. Предстои да оповести кой ще я наследи на престола. Спомняш ли си, че има братовчедка, която е далечна претендентка? Арабела Стюард, племенничката на Бес от Хардуик. Сега момичето е на десет години и се говори, че Бес я държи като затворничка и постоянно й търси подходящ съпруг.

Алида се наведе напред към състарения мъж с посивели мустаци и мазна коса, облечен в лекьосани дрехи.

— Бес иска племенничката й да се омъжи за човек, който би могъл да стане крал.

— Крал?

На Алида й бе дошло до гуша от глупави мъже. Нима не са в състояние да проумеят и най-простите неща? Поемайки си въздух, тя се опита да се успокои, но същевременно реши да е брутално откровена с този човек. Умът му не е настроен да приема тънкости.

— Гилбърт Рашър, ти даваш живот на красиви синове. Едри, интелигентни момчета; направо възхитителни. Но след това попадат под твоето неморално влияние, под примитивните ти идеи за дисциплина, под грубите ти мисли за образование и се превръщат в животни като теб. Съсипваш онова, което може да се окаже ценен продукт.

Докато седеше и му говореше така, той я зяпаше като нещо, което трябва да бъде поставено на чиния и да му бъде поднесено за ядене. Но не каза нищо, защото най-после започна да проумява, че има причина за нейното посещение.

— Този ти син — продължи тя — е имал добрият късмет да ти бъде отнет при раждането.

Не го каза, но си помисли, че Талис е имал късмет да израсне и далеч от Джон.

Алида се усмихна на Гилбърт, защото знаеше, че все още е привлекателна; е, може да е малко посъстарена, но не изглежда зле.

— Трябва да видиш това момче: висок, горд, възприемчив ученик, внимателен, възпитан. Идеален във всяко отношение.

Гилбърт свъси вежди, но продължи да мълчи.

— Не ме гледай така. Аз не искам момчето. Но има една друга жена, която си пада по красиви млади мъже.

Гилбърт продължаваше да не дава знак, че проумява нещо. Тя отново прокле мълчаливо глупостта му.

— Кралицата! — обяви тя. — Доведеният син на граф Лестър, онзи Робърт Деверо, е в кралския двор; той е на двадесет и една години и чувам, че очарова кралицата денонощно. Талис, твоят син, е по-привлекателен от Деверо и много по-чаровен. Освен това Талис няма нечисти мисли. А се знае, че този Деверо е амбициозен като майка си.

Продължаваше да няма искрица разбиране в затъпелите от алкохол очи на Гилбърт, затова Алида още по-простичко обясни:

— Ти и аз имаме една и съща цел. Аз искам синът ти да напусне живота ми. Не желая съпругът ми да даде всичко спечелено и придобито от женитбата му с мен на момче, което не е моя кръв.

Тук вече очите на Гилбърт светнаха.

— Не мисли, че той ще стане наследник и после ти ще се сдобиеш с всичко — продължи тя, защото правилно разбра какво се върти в главата му. — Като те гледам на какво приличаш, едва ли имаш живот до края на годината, а мъжът ми пращи от здраве. Синът ти трябва да остане при нас още две години. Тогава ще дойдеш да го вземеш. Дотогава ще е готов за кралския двор; доста ще се понрави на кралицата. Ти само трябва да я уговориш да го ожени добре. Ако бях на твое място, щях да поискам да го ожени за лейди Арабела Стюард. Кой знае? При твоите връзки с трона и неговите качества нищо чудно, когато умре, да му завещае Англия.

— Ще го прибера веднага — заяви Гилбърт, надигайки се. — Ще го направя крал още сега.

— Не! — почти извика тя. — Той не е готов. Казах ти го вече. Ако целта ти е да попадне в кралския двор и да подковава коне — добре. — Тя се поуспокои, преди да продължи: — Не подковаването на коне допада на кралицата. Преди да отиде в Двора, трябва да научи по-изисканите неща в живота: да свири, да пее, да танцува, да ухажва жени.

— Бива ли го да язди? — изръмжа Гилбърт. — Умее ли да държи пика? Само това му е нужно.

— Само това му е нужно, ако ще живее при теб и ще прекара живота си да тероризира селяните — просъска тя насреща му. — Ако го представиш такъв, какъвто е сега, в още суров вид, кралицата би ти се изсмяла… — тя го погледна — …отново.