Джуд Деверо - Спомен

Щеше да му прости, че я е пренебрегвал, само да види имението Пениман и да разбере, че се е трудил да й го осигури.

— Защо не спиш? — обърна се Филип към Талис. Бе раздразнен, че брат му се върти и мята в леглото. През деня ясно се виждаха черните кръгове под очите на Талис. Всеки ден той като че ли тренираше все по-зле. Джеймс забеляза, че животът сякаш се изцежда от Талис.

— Тя плаче и сълзите й нараняват сърцето ми — тихо промълви Талис.

Филип никога не бе чувал някой да казва подобно нещо. Но той като всеки неопитен младеж проявяваше любопитство спрямо другия пол.

— Ти… Ти бил ли си в леглото с нея?

— Не! — отвърна Талис рязко и спокойно продължи: — Не е това.

— Значи ти липсва. Знам. На мен самият ми липсва Джеймс, когато го няма.

— Не — отново възрази Талис, като търсеше думи да обясни какво изпитва към Кали. — Обичал съм много хора през живота си: Мег и Уил, сега — теб и Джеймс, баща ни. Много хора. И те ми липсват, когато не сме заедно. Мег и Уил например ми липсват всеки ден. Но с Кали… — Той направи пауза. — С Кали е различно. Не мога да кажа, че я обичам или че ми липсва. Чувството е по-дълбоко. Когато я няма, сякаш част от мен е откъсната. Като че ли съм разделен на две и когато тя не е тук, тази половина е отворена и болезнена. Всичката ми кръв, дори мозъкът ми изтича през тази отворена рана. Разбираш ли ме?

Филип нито можеше, нито искаше да схване подобно чувство. Ако това е любовта, не желае да я опознава. В тъмното погледна профила на Талис: очите му се взираха в нещо, но сякаш не виждаха. За пореден път се зачуди дали наистина им е брат. Обърна се и заспа. Утрешният ден пак щеше да е запълнен с безкрайните тренировки с баща им и сега, когато Талис е така разсеян, Филип не получаваше никакъв отдих от гнева на баща си. Ако зависи от него, щеше да даде това момиче Кали на Талис и всичко да приключи. Талис е далеч-далеч по-приятен, когато тя седи в сянката и го наблюдава.

Точно преди да се унесе, Филип отново се помоли никога да не се влюбва.

— Може би да ти направя нещо топло за пиене? — мило попита Кали изтегнатия под дървото млад мъж, който я наблюдаваше.

— Мм. И какво ще сложиш в него?

— Всичко, което градината ми може да предложи — отвърна тя, като премигна насреща му.

Смехът на Алейн Фробишър красноречиво показа, че не взима нито една нейна дума на сериозно. Ако му направи нещо от нейната градина, непременно ще е отровно. А тя, разбира се, не може да иска да го направи. Тя го харесва; всички жени го харесват. Как да устоят на русите му къдрици, на сините му очи, на високия му елегантен силует? Въпреки това понякога си мисли, че това момиче — това обикновено на вид момиче — някак не го харесва. Което, естествено, е невъзможно. Даже нелепо.

— Няма ли къде да отидеш? — попита тя с мотичка в ръка, като отсичаше плевелите около храстите с лилави цветове. — Няма ли някоя богата девойка, която да се опиташ да склониш да се ожени за теб?

За миг Алейн се намръщи. Понякога тя се държи така, сякаш й досажда. Ако лейди Алида не му плаща толкова щедро, отдавна да я зареже.

— Кали, скъпа, толкова си простодушна — понякога си мисля, че не си даваш сметка кой съм.

Кали си отвори устата, готова да отвърне нещо в смисъл, че е пройдоха, негодник, но изведнъж се изправи, направи си сянка с ръка и се загледа към хоризонта, за да проследи как един мъж се придвижва към тях.

Алейн улови погледа й; интересуваше се единствено дали не е онова високо момче Тали. Преди два дни мина насам на кон и Кали, която дотогава изобщо не забелязваше Алейн, се превърна в най-закачливото същество, което някога е виждал. Изпод плътно прилепналото боне тя освободи буйните си руси коси и покри и двамата като под златна пелерина. После започна с меден глас да му разказва някаква история за дракони и девици. Никога Алейн не е бил така запленен от жена, както тогава. Само за секунди Кали се превърна от обикновено момиче в изкусителка.

Алейн така се очарова от възхитителната промяна почти не забеляза как високото момче, седнало сковано на седлото, ги гледа намръщено. Бе чул за появилия се мислен за отдавна изчезнал син на Джон Хадли, но този никак не му приличаше на другите от семейството. Беше висок и седеше на буйния кон с вид на човек, който всеки момент ще го ритне с огромно удоволствие. Талис наистина така гледаше Алейн, че онзи преглътна от страх. Ако точно тогава косата на Кали не го бе погалила по бузата, най-вероятно щеше да хукне надолу по хълма. Но в следващия миг Талис, без да каже думичка, погледна Кали, обърна коня и изчезна.