Джуд Деверо - Спомен

Щом останаха насаме, Алейн реши да насърчи разпуснатото й поведение, но когато посегна да я докосне, тя му удари шамар. Докато той разтъркваше бузата си (бе изключително силно момиче), тя прибра косата си под бонето, лицето й загуби лъчезарното си излъчване и тя отново се превърна в познатото момиче.

Никога през живота си Алейн не бе така заинтригуван от жена. Сякаш имаше две Кали: едната — тази пред него сега — целомъдрена, дръпната, скучна, и другата, която зърна за миг преди два дни — с грейнало лице, пламенна, излъчваща чувственост.

От два дни Алейн чакаше да се появи другото момиче, но всуе и той започна да се отегчава. Нямаше никаква представа как успя първия път да събуди страстта й. Вече се умори да опитва да я спечели отново. Бе прекалено суетен, за да му мине през ум, че чувствеността й бе предизвикана от Талис, а не от него.

Мъжът беше достатъчно близо и Алейн установи, че е прост фермер. Загуби всякакъв интерес. Не прояви и никакво любопитство, когато Кали хвърли мотичката и хукна с широко разтворени ръце. Лейди Алида му подсказа, че не е съвсем дама, нищо, че се предполагаше, че е дъщеря на Гилбърт Рашър. Прегръдката й със стария селянин само доказваше обикновения й произход.

Кали се върна, хванала стареца под ръка. Алейн се засегна от това, с който мъжът му нареди да ги остави, но все пак се подчини. Независимо от грубите му дрехи, нещо в поведението на Уил Уоткинс караше хората да му се подчиняват. С маниерност, за да покаже, че и без това се е готвил да тръгва, Алейн възседна коня и се спусна по хълма.

— Е — започна Уил, щом той и Кали се настаниха удобно в сянката на дървото, — искам да чуя всичко. Всичко!

Не се изненада, когато Кали обви врата му с ръце й се разплака. Никога не я бе виждал така разстроена. А само едно нещо на света можеше да направи Кали нещастна: отсъствието на Талис.

— Къде е той? — попита Уил. Не се налагаше да обяснява кой е „той“.

— С жени! — изплю камъчето Кали, като бършеше сълзите си. — Талис прекарва по цял ден с красиви жени; жени с тела, които… които… — Тя погледна надолу към почти несъществуващия си бюст. — Само им говори сладки приказки и им пее. Те по цял ден са край него. Той се интересува от тях, води ги на езда, докосва ги, целува ги. По цял ден и по цяла нощ ги люби. Не се спира. Той…

Тук Уил й се усмихна.

— По цял ден и по цяла нощ? Талис? А кога спи необходимите му дванадесет часа на денонощие?

Кали не се усмихна.

— Това не е онзи Талис, когото познавахме. Той е… животно. Вече не е човек. Ако го срещнеш сега, ще го намразиш.

— Да, сигурен съм, че си права. Кажи ми: кой беше този млад мъж, който лежеше под дървото и те наблюдаваше? И какво правиш тук? — той посочи към Отровната градина. Неодобрението му към всякакви отровни билки бе очевидно.

— Никой не е. Алейн Фробишър — Кали махна с ръка, сякаш е изчерпала темата. — Талис лъже жените. Твърди пред тях, че не може да пее, а ти знаеш, че умее. Иска да са постоянно около него и да му показват разни неща. Знаеш как може да направи всичко, но когато те са наоколо, се преструва, че не може. Повдига ми се от него. Готов е…

— Кой е Алейн Фробишър? — настоя Уил.

— Не знам. Идва тук. Мисля, че лейди Алида го изпраща. Не ми харесва тази жена. Май има планове за Талис, а Талис не би се усетил дори ако самият дявол реши да го използва. И ако дяволът е в образа на жена, Талис веднага ще му повярва. Би си продал душата, за да има жена до себе си. Би…

— Кали! — прекъсна я Уил. — Моля те опитай се да мислиш не само за Талис и ми кажи…

— Много. Хиляди жени! Светът е тесен за неговите жени. Искаше да е рицар, а сега се обкръжава само с жени. Кучетата имат повече морал от него. Той е…

— Виждал ли те е с този Алейн Фробишър?

— Талис е долна змия, най-мръсният… — когато най-после чу въпроса на Уил, тя се усмихна. — Да. Видя ни. — Усмивката й стана коварна. — Алейн хареса косите ми. Допадна му историята, която разказвах.

При тези думи Уил прокара ръка през челото си.

— Кали — започна той нежно, — не забелязваш ли че този Алейн Фробишър е извънредно привлекателен?

Кали погледна Уил, сякаш не е на себе си.

— Той е с бяла коса — каза тя, сякаш Уил е слепец. — И очите му са сини. А кожата му е с цвят на недопечен хляб. Краката му са тънки като на кокошка. — Вече говореше съвсем близо до лицето на Уил, като изричаше всяка дума бавно и натъртено, сякаш Уил не разбираше най-простите неща. — Алън Фробишър е нисък.

— Искаш да кажеш, че не прилича на Талис. Не е толкова висок, колкото Талис и следователно не може да бъде привлекателен.