Джуд Деверо - Спомен

Тя му се усмихна:

— Яд ли те е, че и другите мъже могат да видят косите ми?

Той се стегна.

— Само се закача и пречи. Цяло чудо е, че птиците не си свиват гнезда в нея.

Талис реши, че е направил находчива забележка, но от зачервеното лице на Кали разбра, че тя никак не я намира за оригинална.

— Алейн харесва косата ми — изсъска тя. — Ако искаш да знаеш — всички мъже я харесват. Дори много я харесват.

— Не съм казал, че не харесвам косата ти — премига Талис насреща й. Чудеше се какво й става. Цял живот я бе дразнил. Защо сега бе по-различно от друг път?

— Махай се! — нареди тя. — Не разбираш ли, че не искам да си наблизо? Иди да тормозиш някоя друга!

Докато я наблюдаваше как се отдалечава, Талис усещаше как гневът му се надига. Направи всичко на света, за да са заедно, за да й покаже, че съществува чрез нея, а сега тя се е заплеснала по този слабак-полумъж Фробишър.

Решително тръгна след тях и когато двамата спряха пред камара с плодови сладкиши, той се облегна на сергията и се направи, че случайно е попаднал там.

— О, да, Алейн — каза Кали така високо, че можеха да я чуят на стотина метра, — с удоволствие бих изяла един ябълков сладкиш. Те са любимите ми. Благодаря ти извънредно много. Колко си мил и грижовен. Винаги знаеш как да се държиш с жените.

Алейн се изчерви от удоволствие — само какви похвали — и подаде медна монета, за да плати двата ябълкови сладкиша.

Едрата ръка на Талис го спря.

— Тя предпочита сладкиш с праскови. Намира, че ябълковите сладкиши са много скучни, освен ако не са посипани с много канела, а по миризмата личи, че тези не са. Ако наистина искаш да й доставиш удоволствие, купи сладкиш с праскови или кайсии. Но не и с къпини, защото семенцата влизат между зъбите й, а и тя е доста небрежна — без друго ще си окапе роклята. Тъй че — най-добре с праскови.

— Аз… ъ… — заекна Алейн.

Кали гледаше свирепо Талис, но той избягваше да срещне погледа й.

— Промених си решението. Всъщност не искам сладкиш. Хайде, Алейн, да отидем да видим акробатите.

— Има една мечка за стръв — предложи Алейн колебливо. — Може би искаш да видиш как кучетата ще я нападнат. Много е забавно.

— Никак няма да й хареса — обади се Талис, като нарочно гледаше Алейн в очите, за да покаже, че е поне с десет сантиметра по-висок от русолявия мъж.

— Много бих искала — заяви Кали през зъби. — През дългите месеци, откакто не съм се виждала с теб, се промених.

Произнесе „теб“ сякаш ставаше дума за билка от Отровната градина.

— А, това ли те притеснява? — попита Талис. — Не съм идвал да те видя? Напоследък бях изключително зает. Нали разбираш — всевъзможните задължения да помагам на жените, докато бродират, и какво ли не още ми отнемат всичкото време. Надявам се да ми простиш.

— Аз не ти принадлежа, както и ти на мен — стараеше се да прикрие гнева си тя. — Прави каквото искаш. Точно сега бих желала да ни оставиш. С мен е мъж, който разбира, че съм жена.

Тя взе ръката на Алейн и я положи около кръста си. Изгледа го по начин, който би трябвало да изразява любов. С известно усилие Талис успя да се намести между двамата.

— Баща ми разпореди да те защитавам и съм длъжен да му се подчиня. Какво ще кажете да разгледаме сергията с книги?

Алейн се изсмя.

— Трябва да отбележа, Хадли, младок такъв, че нищо не знаеш за жените. — Не бе така висок като Талис, но като по-голям имаше повече опит. — Жените предпочитат вълненията, нещо като борба на мечка с кучета, а не книги. Мозъкът на жените е нагоден за романтика и любов, но не и за написаното в книгите. Нали така, скъпа? — и повдигна ръката на Кали към устните си.

— О, извинете ме — възкликна Талис, като буквално се стовари върху Алейн и почти го събори, за да му попречи да целуне ръката на Кали. — Някой ме бутна.

— Тромаво копеле — промърмори Алейн под носа си и започна да се отърсва, защото се блъсна в човек с чувал брашно.

— Отново моля за извинение — рече Талис привил, но мило, — но не съм копеле. Баща ми е Джон Хадли. А кой е твоят баща?

Алейн изгледа Талис злобно — неговият баща не бе благородник от величината на Джон Хадли.

— Алейн, моля те — прекъсна ги Кали, — не му обръщай внимание. Опитва се да те ядоса. Хайде да се забавляваме и да се правим, че го няма. Ела да видим онези платове там.

Зад гърба им Талис простена.

— Как ще гледаш платове в ден като този? Ей там има въжеиграчи, а и толкова неща за ядене.

Кали се извърна така бързо, че косата й удари Алейн.