Джуд Деверо - Спомен

Сега, втренчен в мъжа с маймуните, Талис импулсивно обяви:

— Искам да купя една от малките ти животинки.

Мъжът се засмя и обясни, че никоя не се продава — няма достатъчно злато на света, което да го накара да се раздели с която и да е от любимите му маймунки. Тридесет минути по-късно у Талис не бе останала нито една монета, получена от лорд Джон Хадли, откакто бе пристигнал в имението; лиши се и от красиво избродираните ръкавици, подарък от лейди Алида. Но под ризата му шаваше малка маймунка почти бебе. (Мъжът се бе опитал да му пробута беззъбо старо животинче, ала Талис не бе прекарал живота си във фермата напразно.)

Събрал достатъчно сигурност, Талис тръгна натам, където знаеше, че Кали се разхожда с оня мършав Фробишър. Бе убеден, че е достатъчно да й поднесе маймунката и тя ще се озове в прегръдките му. И отново всичко ще бъде наред. Ще се махнат от панаира, ще отидат на хълма и просто ще поседят. Тя може да му разказва истории и да му бели праскови. Как му се иска да я смае с последните си лудории по време на тренировките. Чудесно ще бъде тя да му повтаря, че е смел, силен и великолепен, както правеше някога.

— Кали — подхвана той, застанал пред нея с усмивка на очакване. Ей сега, щом види какво й носи, ще се разтопи от благодарност.

— Какво искаш? — попита тя студено.

— Имам нещо за теб.

Извади маймунката от пазвата си и я задържа в ръка, докато тя премигаше на светлината.

— Ооо… — възторгна се Кали и посегна към животинчето. Лицето й започна да излъчва мекота — точно както се бе надявал.

— Талис! Къде си?

— Търсихме те навсякъде.

— Трябва да ни придружиш.

— Искаме да видим всичко и само ти можеш да ни го покажеш.

При глъчката на жените зад гърба му Талис инстинктивно прибра животинчето под ризата си.

— И аз ви търсих — бързо отговори той, вече с лице към тях, като се опитваше да се усмихне на петте възхитително облечени дами, всичките вперили в него обещаващи погледи. Защо се появиха точно сега, помисли си той. Само още три минути, и Кали щеше да е негова.

— Ще ви взема след… — обърна се към Кали, но откри, че нея вече я няма. Бе хванала Фробишър под ръка и се отдалечаваше.

За миг главата на Талис се завъртя — не разбираше какво става. Какво иска Кали от него? Какво й е?

Едва сега започна да вниква в някои думи, чути през последните дни: страхливец и боря се. Според Уил Кали мисли, че той не я обича, и Талис се бе изсмял.

— Казвал ли си й някога, че я обичаш? — бе го попитал Уил. — Жените винаги искат да го чуват.

— Разбира се — бе отвърнал Талис, но не бе посмял да погледне Уил в очите. Е, какво толкова, ако не е изрекъл думите на глас. Кали знае какво изпитва към нея. Нали всеки ден й разправя какво чувства? Позволява й да…

Какво още бе подхвърлил Уил? „Жените искат нещо повече от това да те хранят с лъжичка и да ти повтарят колко си привлекателен. Във всичките приказки на Кали мъжът убива дракон, за да спечели дамата на сърцето си. Мъжът полага усилия, за да спечели жената, която обича.“

В този миг Талис погледна към рояка жени, устремени към него: блестящите им сребристи дрехи бяха люспите на възхитителен дракон; бижутата им — очите на дракона; възбудените им лица — огънят, блъвнал от ноздрите му. А Алейн Фробишър — пазачът на дракона.

— Кали! — провикна се Талис и се затича след нея. Жените повдигнаха поли и го последваха. Те наистина го бяха търсили цял ден и сега, когато го откриха, нямаха намерение да го изпуснат.

— Кали! Кали! — крещеше Талис, докато тя най-после спря. На лицето й имаше израз на отвращение.

Талис спря точно пред нея. Ясно си даваше сметка, че петте жени са зад гърба му, виждаше нахалния Фробишър пред себе си, а с периферното си зрение улови, че Филип и Джеймс се приближават. Не, не желаеше да изглежда като глупак пред всичките тези хора. Не можеше да допусне да му се присмиват. Искаше да е рицар, когото всички уважават, от когото се възхищават, някой…

— Какво си се лепнал за мен? — гласът на Кали бе отровен. — Виж колко хора те чакат.

— Кали, аз… — той преглътна. Пое си дълбоко дъх. — Обичам те.

Господ да му е на помощ, но се чувстваше така неловко, че произнесе последните думи извънредно високо и най-малко петдесет души се обърнаха към тях. А жените, Фробишър, Филип и Джеймс бяха, разбира се, приковани на място.

— Талис! — очите на Кали бяха широко отворени. — Хората ни гледат.

Опитваше се да му внуши, че това е нещо много лично и не е предназначено за други уши. Винаги се бяха старали околните да не разберат за чувствата им — е, поне си мислеха, че успяват.