Джуд Деверо - Спомен

Кали мълча известно време. Беше й съвсем ясно към какво я тласка Дороти.

— При Талис няма да има успех — изрече тя бавно, но си личеше, че е обмисляла такъв вариант. — Има изключително чувство за чест. Според него мъжът не бива да се ожени, ако няма пари. А и аз не представлявам никакъв интерес за него. Щом се приближа, и той се извръща.

Дороти се опита да прикрие усмивката си. Тази страна на любовта не й допадаше. Кали постоянно се терзаеше, че Талис не я иска, че предпочита други жени. Но Дороти бе виждала как роклята на Кали се опъва върху напъпилите й гърди, когато се протяга — при тази гледка Талис пребледняваше от желание. Дороти си мислеше, че ако някой мъж я погледне поне веднъж така, ще умре щастлива. Е, ако трябва да е честна — предпочита всички мъже да я гледат така.

Но докато Кали свали ръце, Талис успяваше да се извърне и в следващия миг вече се хвърляше в шеговит двубой с някой мъж наоколо. Доколкото Дороти можеше да прецени, Талис се бореше със страстта си към Кали физически — затова постоянно се движеше, танцуваше, яздеше, ловуваше, размахваше меча. Веднъж Едит не скри учудването си: „Никога ли не спира?“, а Дороти се изсмя. Докато Талис не удовлетвори желанието си за Кали, няма да спре. Той отслабваше видимо независимо как се хранеше, не можеше да навакса енергията, която пропиляваше, за да преодолее влечението си към Кали. Една от дамите обясни, че Талис ставал преди изгрев, за да поплува в ледените води на близката река. Едва ли бе вярно; никой не можеше да се потопи в толкова студена вода.

— Вероятно Талис се нуждае от малко насърчаване — подсказа Дороти, — от някакъв тласък. — Според нея бе достатъчно побутване с перце — стига да го държи Кали, — и влиянието на Алида щеше да бъде разрушено. — Може би трябва да се помисли за подходящо време и място. Ако той… остане с теб, чувството му за чест няма ли да го накара да се ожените?

— Да… — съгласи се Кали колебливо, докато сваляше Кип от врата си. Взе го в ръце, за да погали гладката му козина. — Мислиш ли, че наистина ме възприема като жена? — За нищо на света нямаше да признае на Дороти колко пъти през последната година се опита да накара Талис да я целуне. Всеки път той я отблъскваше и повтаряше: „Не издържам“ и „Ще ме подлудиш“. Само да й каже, че иска да се ожени за нея, а не за някоя от стотиците — не, за някоя от хилядите — жени, които постоянно го наобикалят, Кали щеше да е щастлива. Ако й каже, че я желае, щеше да е доволна; но той не го прави. Не казва нищо. Дороти продължи:

— Ако някоя дама в твоите приказки е влюбена в мъж, заобиколен от красавици, какво ще направи?

Кали се усмихна.

— Ще го принуди да я забележи. — Тя се засмя коварно. — Най-вероятно ще му се яви гола.

Дороти също се усмихна. Именно затова прекарваше толкова време с Кали. Тя умееше да изрази с думи онова, което Дороти чувстваше. Може би защото е израснала във ферма, но понякога Кали съвсем не се държеше като… дама.

— Мисля, че тя би… — подхвана Кали поредната си история. Гласът й прозвуча обещаващо; Кип прижумя, а очите на Дороти се разшириха очаквателно.

Талис стоеше пред Алида, а тя усещаше, че сърцето й се изпълва с любов. Не преставаше да се учудва как така през последната година започна да обича това момче повече, отколкото го обичаше съпругът й. С всеки изминал ден силите й се топяха и си даваше сметка, че старата знахарка е сбъркала — нямаше да преживее още една година. Криеше го от Талис, но все по-обилно храчеше кръв. Само билките на Пенела й помагаха да не се разкашля пред Талис.

Както всеки ден, така и днес Талис й разказваше подвизите си, в какво се е отличил, колко е добър във всичко, с което се захване. Ако други не донасяха на Алида, тя можеше да си помисли, че се хвали, но той дори спестяваше по нещо от успехите си. Харесваше й, че споделя всичко за себе си, мислеше си, че е най-добрият й приятел.

Отказваше и за миг да повярва на приказките на старата прислужница. Според Пенела Талис й разказвал всичко подробно, за да я убеди колко много е научил вече, та да му разрешат да се ожени за Кали.

— Приятна му е моята компания! — изсъска Алида на Пенела.

Прислужницата си помнеше урока. От опит знаеше колко по-важни са храната и удобството пред необходимостта да защитиш някого. Не натрапваше мнението си, но продължаваше да разсъждава но въпроса. Пенела намираше за отвратително, че Алида флиртува с Талис; кой би повярвал, че са майка и син!

От друга страна, Алида се държеше към Кали като майка — непрекъснато я порицаваше, не желаеше Кали да изглежда добре. Ако случайно я видеше с разпуснати коси, направо изпадаше в истерия.