Джуд Деверо - Спомен

Вбесяваше се, че Кали не го разбира без много-много приказки. Призна й, че я обича; какво още да направи?

— Сега трябва да те оставя — обяви той внезапно. Без да подозира, тя късаше сърцето му.

Обърна се и се отдалечи. Не се извърна дори когато тя го удари с буца пръст по гърба. Положи усилия и не реагира на изблика от смях на мъжете около нея.

От дълго време Дороти лежеше до Кали и се вслушваше в плача й. По-точно — усещаше плача й, защото Кали ридаеше съвсем тихичко, а бедният Кип я наблюдаваше с любопитство и от време на време протягаше розова ръчичка, за да докосне сълзите й. Дороти си мислеше колко странни са тези нощни риданията на Кали — идваха сякаш направо от душата й. Веднъж Кали се пошегува твърде мрачно: „Усещам, че сърцето и душата ми изтичат със сълзите. Ако плача достатъчно дълго, ще остана без сърце и тогава сълзите ми ще спрат.“

Тази вечер бяха останали с отец Керис в малката колиба. За да им позволяват да остават горе, се научиха да лъжат, че старецът е болен и има нужда от помощ. Не желаеха да се връщат в къщата. И Кали, и Дороти чувстваха, че с всеки изминал ден атмосферата в имението Хадли става все по-потискаща. Сякаш наближаваше буря, която ще избухне с такава сила, че ще помете всички и всичко.

Винаги щом можеха, двете оставаха при отец Керис, а той проспиваше и приказките, и действията им.

— Не издържам повече — заяви Дороти, седна в общото им легло и запуши уши. — Омръзнахте ми и двамата. Омръзнахте ми, чуваш ли?

— Кой? — попита Кали и се надигна, търкайки очи. Кип се вкопчи в кръста й. — Нямам престава за кого говориш.

— Как ли пък не! — сряза я Дороти. — Сега, слушай ме, Каласандра. Трябва да направиш нещо, за да избавиш и себе си, и Талис от тази скръб.

— Не те разбирам — подметна Кали небрежно. — Талис Хадли не ми е никакъв. Само защото…

Тя млъкна — Дороти я прекъсна с доста вулгарен израз и продължи:

— Талис така те желае, че се топи от ден на ден. Станал е кожа и кости. От копнеж по теб спря да се храни, учението му страда. Вчера, когато мина край него, се стовари от коня.

— Нима? Не съм забелязала. Но дори и да е паднал, сигурна съм, че няма нищо общо с мен. Аз…

Дороти сграбчи Кали за раменете и я разтърси, без да обръща внимание на протестните писъци на Кип. Искаше да каже на Кали истината — че в дъното на всичко е лейди Алида и само Господ знае какви са мотивите й, — но чувството за самосъхранение бе доста развито у Дороти. По-добре беше да не споменава името на майка си.

— Именно чувството за чест държи Талис настрана от теб и това е всичко. Трябва да се гордееш с него, а не да му се сърдиш.

— Не вярвам. Не мисля, че Талис ме иска. Защо да е така? Не си ли забелязала колко е красива лейди Франсес?

— А ти не си ли забелязала колко е себична? Освен това не я намирам и наполовина толкова хубава, за колкото тя се смята.

Кали погледна Дороти:

— Да, но и двете знаем колко внимание обръщат мъжете на ума у жената. Само погледни Едит: нищо особено на вид, но с ум и все пак — без съпруг.

— И аз също — допълни Дороти онова, което Кали не посмя да изрече. — Знам, че е така. Няма нужда да ми го казваш. Аз съм симпатична, но не достатъчно хубава, за да предизвикам някой мъж да се преборя със скъперничеството на баща ми, за да ме вземе. — Тя не позволи на Кали никакъв коментар по този факт, а продължи: — Но ти имаш шанс! Притежаваш онова, за което аз и сестрите ми така мечтаем.

— Имаш предвид Талис? Искаш да кажеш, че аз имам власт над него? Как може да си го помислиш при всичките онези…

Дороти едва се въздържа да не я удари — как не съзира очевидното! Единственото желание на Дороти бе да събере двамата влюбени, преди майка й да доведе докрай пъклените си замисли. Дори ако се налага, ще заплати с живота си, но иска щастието да влезе в богатата къща. Според Дороти там има прекалено много злато и никаква любов.

— Сега ме слушай и ми помогни да съставим план — настоя Дороти. — Няма да ми повтаряш повече, че Талис не те желае. Мисли, сякаш е една от твоите приказки, и ми помогни да измислим план.

При скептичния поглед на Кали Дороти се усмихна:

— Права си. Това надхвърля възможностите ти.

Кали се намръщи.

— Каква история искаш? Ще се напъна и ще видим какво ще измисля.

— Добре. Чуй какво съм си наумила.

Минаха часове, преди Дороти да заспи, а Кали изобщо не мигна. На сутринта двете млади жени се усмихваха заговорнически.

— Не разбирам защо точно аз трябва да яздя с теб — мърмореше Талис редом до Кали, докато сновяха из гората, предназначена за лов само за Джон Хадли. — Толкова много млади мъже те следват неотлъчно където и да идеш. Не мога да си обясня как търпиш до себе си някой с долен произход като мен, ти, чийто баща е граф, при това роднина на кралицата.