Джуд Деверо - Спомен

Талис се насилваше да спре тези врели-некипели, но не можеше. Вчера тя му изпрати бележка, че иска да пояздят заедно. След първоначалната радост той се разтревожи дали ще успее да спази клетвите си пред Алида, ако остане прекалено дълго насаме с Кали. Мина година откакто с подобаваща пищна зрелищност пред цялото село й се обясни в любов, но доколкото си спомняше, се бе постарал всячески никога да не останат истински насаме.

Кали бе наметнала разкошна синя вълнена пелерина с голяма качулка, обшита с бяла кожа. Сякаш се стараеше да се направи предизвикателно красива за Талис, та той да не може да й устои. Днес дори косматото личице на маймунката, свила се в гънките на кръста й, не го дразнеше.

— Мисля да се омъжа — съобщи Кали и го погледна през рамо.

За миг Талис не можа да си поеме дъх, после мускулите му се стегнаха и той вдигна високо глава.

— Да, идеята не е лоша. Започваш да остаряваш, а още не си задомена.

— Така е. И освен това искам да имам деца. Как мислиш, дали ще бъда добра майка?

Възможно ли беше мускулите му да се опнат повече? Сякаш някой го стисна за гърлото.

— Да, разбира се — успя да я увери той.

— Радвам се — усмихна се тя. — Днес реших да отидем някъде двамата сами, за да ми опишеш какво правят мъжът и жената, за да имат деца. Не желая да встъпя в брак невежа като сестрите ти. Ти си ми приятел и трябва да ми кажеш всичко.

Гневът накара тялото на Талис да се раздвижи. Обръщайки се на седлото, той дръпна юздите на коня, за да спре пред Кали, и с почервеняло от гняв лице почти извика:

— Поиска да дойда с теб чак тук, и то когато всеки момент ще се разрази буря, за да ти кажа… да ти кажа… — Беше така ядоса, че не можеше да говори.

— О, разбирам — подметна Кали небрежно и пришпори коня. — Знаеш по-малко и от мен. А така разчитах на теб. Нали прекарваш живота си сред толкова много жени.

— Знам всичко! — не можа да се овладее той, като отново се приближи до нея. — Знам всичко, което трябва да се знае. Но ти…

— Да? Какво аз?

Вбесяваше се, че тя говори за всичко това с усмивка, сякаш не бе най-отвратителното, най-окаяното, най… Той се спря, защото разбра, че го дразни, че няма никакъв друг мъж и изобщо не възнамерява да се омъжва за друг освен за него.

Той също й се усмихна.

— Лейди Франсес ми показа всичко, което правят един мъж и една жена. Не я ли намираш за красива?

При тези думи той бе удовлетворен да види как лицето на Кали поруменява от гняв, но преди да успее да я успокои, тя заби пети в хълбоците на коня и пое със страхотна скорост. Бе разпоредил да й обяздят кон като за дете, а той самият се метна на огромното черно чудовище, което лорд Джон не даваше на никого. Но Талис пристъпи забраната, защото искаше да впечатли Кали — ако това бе възможно.

Точно когато конят на Кали се устреми през гората, една светкавица проряза небето и плисна дъжд. Минаха няколко минути, преди Талис да успее да овладее подплашения си кон и да препусне след Кали.

Откри я и сърцето му се качи в гърлото, защото помисли, че е умряла. Лежеше неподвижно на земята под едно дърво, където дъждът още не бе проникнал през гъстите листа. Приличаше на ангел небесен. При падането косата й се бе разпиляла и сега я обкръжаваше като божествен облак; разтворената й пелерина и разкъсаната на деколтето рокля разкриваха едно голо бяло рамо и нежната заобленост на едната й гърда. След толкова подигравки по адрес на плоските й гърди с радост забеляза какво е свършило времето. Вдигнал главичка до лицето й, Кип сякаш умоляваше Талис за помощ.

Той скочи от коня в движение.

— Кали! — викаше, докато тичаше към нея, за да я вземе в ръце. — Кали, любов моя. Кажи нещо. Кали, ще умра, ако ти се е случило нещо лошо. Кали, моля те.

Притискаше тялото й така близо до себе си — лицето й бе заровено в гърдите му, — че почти не чу стона й. Когато разбра, че е жива, очите му се напълниха със сълзи.

Отдалечи малко лицето й, но все още я притискаше така силно, че тя едва успяваше да диша, и я погали по бузата. „Кали, Кали“ — нашепваше неспирно, а после в изблик на облекчение, че е жива, започна да обсипва с целувки бузите, челото и косата й.

— Пострадала съм — пророни тя.

— Пострадала? Ще те заведа в къщата. Ще намеря най-добрия лекар, ще…

— Глезенът ми. Сигурно е счупен, а кракът ме боли ужасно. Не мога да се изправя.

— Конят ми… — той искаше да я успокои, че ще я отведе на коня си, но капризното чудовище не се виждаше никъде. Конят на Кали обаче бе кротък и…