Джуд Деверо - Спомен

Талис завари Кали легнала на земята, която с всяка секунда прогизваше все повече. Забеляза, че полите й откриват единия й крак до над коляното, а другия — до средата на прасеца. Почти беше сигурен, че не е възможно, но все пак роклята при рамото й бе по-разкъсана и сега се виждаше по-голяма част от гръдта й, отколкото преди. Дали не е наказание, че само преди година й се бе присмивал колко е плоска? Защо не си бе останала плоска? Защо трябваше да е така пленително красива?

— Кали? — прошепна той, но тя не отвори очи. — Кали! — почти изкрещя, но не я взе на ръце. — Трябва да тръгваме. Мокра си, започва да вали по-силно. Трябва…

Кали леко отвори очи, а гласът й сякаш идваше от оня свят:

— Не мога да вървя. Потърси помощ. Доведи… Едгар, сина на конския доктор. Къщата им е наблизо, а той е достатъчно силен да ме отнесе до имението. И няма да има нужда от кон.

Талис я взе на ръце, а тя се сгуши в него — зарови глава в рамото му и обви врата му с ръце.

— Ще се умориш, ако ме носиш — прошепна тя в ухото му. — Гърбът ти…

— Пази си силите — процеди той през зъби. — Мога да те нося до края на света, ако се налага.

— Сигурен ли си, че нямаш нужда от помощ?

Талис не си даде труд да и отговори. Но истината бе, че са на километри от имението и с всяка минута дъждът се усилваше.

— За какво мислиш? — попита тя, като изви тяло така, че гърдите й се опираха в неговите.

От носа му капеше вода.

— Мъча се да разбера защо глупавият ти кон избяга. Много е странно. И ми се ще да проумея защо настоя да дойдем толкова далеч, след като те предупредих, че ще има буря. Човек и с половин акъл можеше да види какъв дъжд ще плисне, но ти все пак…

В този момент Кали бе сигурна, че ако през вековете някой мъж е бил истински романтичен, това е било чиста случайност.

— О, Талис — започна да хленчи тя. — Толкова съжалявам. Напоследък съм ужасна с теб. Наистина ужасна. Затова исках да отидем някъде, където ще сме само двамата. Както някога. Исках да ти кажа, че те обичам и че съжалявам за отвратителното си държание. Можеш ли да ми простиш?

От опит знаеше, че когато се самобичува, доставя огромно удоволствие на Талис. Жалните извинения обикновено й помагаха да постигне много повече, отколкото гордостта.

— Е, може би… — премига той, за да се опази от дъжда, който се стичаше по очите, носа му и оттам — върху лицето на Кали.

— Съжалявам, че не се получи както исках. — Трябваше да вика, за да я чуе. — Но кракът наистина ме боли. Няма ли местенце, където да… Да спрем да починем, докато премине бурята?

— Пак ли говориш за сина на конския доктор? Там ли искаш да отидеш? Предпочиташ…

— Не, разбира се. Няма ли нещо друго наблизо? — попита тя, като се мъчеше да го разсее от ревността, която го заслепяваше. Опита се да му подскаже: — Колиба или нещо такова. Където да е сухо и топло.

— Тук се ловува, както добре знаеш. Боже, Кали, помислих си, че имаш повече ум… — той млъкна и се замисли. — Да, има едно местенце наблизо. По-скоро е заслон, няма врата, но е по-добре, отколкото на открито.

Наложи се Кали да скрие лицето си, за да не види усмивката на лицето й.

— Не! — реши той, поклащайки глава. — По-добре да те отнеса вкъщи.

При тези думи на Кали й се доплака.

— Талис, моля те, нека спрем. Вали така, че нищо не виждам, а и ми е студено.

— Откога се плашиш от дъжд? Вървели сме с километри под дъжда. Ти обичаш да се разхождаш в дъжд, а сега дори не се налага да ходиш. Нали те нося?

— Но погледни ме. Подгизнала съм. — Тя се отмести, за да му покаже мократа си рокля. Не носеше корсет. Всъщност под тънката бяла вълнена рокля нямаше почти нищо и от дъжда тя бе станала почти прозрачна. — Погледни ме! Талис, ти не ме гледаш. — Ала дори през дъжда виждаше, че се е изчервил. Очевидно бе погледнал.

Прегръщайки го отново през врата, притисна гърди към него.

— Моля те, ако наистина знаеш сухо и топло местенце — отведи ме там. Ще поседим и ще си почина. Глезенът ме боли ужасно.

Без да каже нищо, Талис продължи да върви, сякаш щеше да я носи до Китай.

— О, разбирам. Страх те е да останеш насаме с мен — не се отказваше тя. — Колко мило. Нямах представа, че ме намираш за толкова непривлекателна, че не желаеш да останеш насаме с мен. Какъв рицар ще станеш ти? Можеш да изпълниш само клетви, които не могат да бъдат подложени на проверка. Да, сега разбирам.

Талис се извърна така рязко, че Кали трябваше да го стисне през врата, за да не отлети, а Кип заби лапи в кръста й, за да се задържи. Беше наистина студено, а под тънката рокля Кали не носеше почти нищо. Ако не бе наметната с пелерина, просто нямаше да може да излезе така облечена. Но всичко бе в името на целта, повтори си тя.