Джуд Деверо - Спомен

Тя спря с пръсти върху връзките, освободени вече до кръста. Нищо ли няма отдолу, зачуди се той. Кали погледна Талис косо.

— Не се бях сетила. Аз… Ние можем…

Да, пълна невинност, помисли си Талис отново и докато Кали премигаше насреща му, той се сети за няколко начина да се стоплят.

— Сламата! — възкликна Талис въодушевено, сякаш току-що бе измислил нещо гениално. — Зарови се в сламата. Дълбоко. Много дълбоко. Колкото по-надълбоко се заровиш, толкова по-топло ще ти бъде.

— Ами ти — попита тя плахо. — Ти как ще се стоплиш?

— Аз? — жестът му показваше красноречиво, че неговото удобство няма значение. — Ще се опитам да се измъкнем оттук.

Лицето на Кали загуби спокойния си, почти прелъстителен израз.

— Но Талис! Не можеш да останеш буден цяла нощ! Казах ти — стените са каменни, а вратата…

Талис разбра, че Кали се съмнява в него. Случваше се за първи път и не се ядоса. Нейното съмнение само го тласна окончателно, че трябва да я убеди в способността си да се грижи за нея. А и е време да й каже истината: той е възрастен, а не дете, както тя все още си мисля.

Пристъпи към нея, прегърна я и целуна студената буза.

— Чуй ме, скъпа. Досега не съм те подвеждал, нали? И този път няма да го направя. Не искам да те тревожа, но според мен никой няма да дойде да ни потърси сутринта, много сме далеч. Можем да прекараме тука дни наред, преди да се появи жива душа. Сега, докато още не съм уморен, ще направя всичко, за да се измъкнем. Нали ми вярваш?

Полуразсъблечена, Кали се отпусна върху него.

— Талис, любов моя, не мисля, че не можеш да ни изведеш оттук. Ако някой може — това си ти. Просто…

— Да?

— Нищо — спря тя внезапно. — Добре, дълбай вратата цяла нощ, опитвай се с голи ръце да откъртиш камък от стената. Какво ме интересува? Какво значение има това за мен? Хайде — отдай се на подвизите си.

Талис нямаше представа защо е толкова разстроена. Наистина през последната година той не разбираше почти нищо от нейното поведение. Тя се отдръпна рязко и почти падна, но когато той се опита да я задържи, грубо отблъсна ръката му. Държанието й подсказваше, че той трябва да положи всички усилия да се освободят; да спечели отново доверието й, за да е сигурна, че е способен да стори всичко на този свят. Дори ако му струва живота, той ще я изведе оттук.

Но след час Талис не бе напреднал особено в опита си да излязат от студения затвор. На няколко пъти Кали се опита да привлече вниманието му, ала Талис, съсредоточен върху мисията си, дори не я погледна. Знаеше, че е заровена в сламата до шия и му е много сърдита — усещаше го осезателно, както и мокрите си дрехи. Но колкото по-силно усещаше гнева й, толкова повече се стараеше да се измъкнат от този капан. Можеше да понесе почти всичко, но не и Кали да сметне, че не е способен да свърши нещо.

Нейният писък го изненада. Обърна се рязко и я видя как се върти из сламата. Почти заспалата маймунка я загледа стреснато.

— Бълхи! — изпищя тя. — Навсякъде по тялото ми! Помогни ми да ги махна!

След секунди Талис опипваше пленителното й тяло, нападнато от бълхи според нея.

Но той не можа да издържи дълго на изпитанието. Пребледнял, разтреперан, облян в пот независимо от студа и мокрите дрехи, той се отдръпна. В следващия миг като някакво огромно животно с невероятна сила, той грабна меча си и проби дупка в покрива. Посипа се боклук и се разхвърчаха големи парчета; Кали вдигна ръце, за да предпази лицето си, а Кип шумно протестираше, че му пречат да спи.

Талис грабна една греда и се измъкна през отвора навън, под студения дъжд. След миг отвори вратата, но не погледна към Кали, която все още стоеше гола сред купчината слама, прикрила само краката й до коленете. Обърнат с гръб към нея, той й нареди много строго:

— Кали, облечи се. Тръгваме.

— Но, Талис — започна тя. — Мисля, че трябва да останем тук. Според…

— Тогава отивам да намеря кон и се връщам да те прибера.

— Не можеш. Много е далеч. Ще мине цяла вечност.

По гласа й личеше, че ей сега ще се разплаче.

— Ще тичам.

— Талис, не можеш да тичаш през целия път. Това са километри.

Той вдигна ръце.

— Кали — Талис не криеше раздразнението си, — мога да тичам километри дни наред. Може би дори години. Мога да тичам до края на света. Мога…

Не продължи, а хукна колкото се може по-бързо, за да увеличи разстоянието между себе си и красивото голо тяло на Кали.

Не му се наложи да тича дълго. Намери коня на Кали с юзди заплетени в близките храсти и се върна твърде бързо.