Джуд Деверо - Спомен

Талис се ядоса. Не виждат ли, че майка им умира? С всеки изминат ден силите я напускат и въпреки това никое от децата й не я посещава, освен ако не ги повикат. Само Талис ходи при нея всеки ден на драго сърце. И макар да се срамува да признае, братята му бяха прави: много често излиза от стаята на лейди Алида с парещи от сълзи очи. Всеки ден я умолява да го освободи от клетвата, защото не издържа повече. В моментна слабост — вече стократно съжалява — й призна истината за Кали: че се опитва да го прелъсти. На колене Талис бе молил Алида — какво ли не й каза: че безумно желае Кали, че я обича неизмеримо повече от парите, повече от подвизите. Животът му няма смисъл без нея.

Но Талис не можеше да сподели всичко това с Джеймс и Филип. Първо — трябва да опази мъжкото си достойнство и второ — не може да се вярва на приказките за майка им.

— Има нещо, което не знаете — повтори той инатливо. — И не бива да говорите така за майка ни.

— Тогава защо не може да се ожениш за Кали?

Талис нямаше отговор.

— Не може да се ожени за нея, защото нашата уважавана майка ще ревнува — отбеляза Филип. — Майка ни много те е заобичала. — Не завист, не ревност се долавяше в гласа му, а единствено облекчение.

— Доволен съм, че не ме обича така — обади се Джеймс. — Когато обича някого, тя иска в замяна душата му.

Талис не бе в състояние да ги слуша повече; може ли да се говори така за човек, чиито часове са преброени. Но най-лошото е, че в думите им има голяма доза истина. Стана и отиде до Хю, погали животното.

— За жената любовта е всичко — обади се някак ненадейно Хю.

В първия момент Талис не го чу, а после пък не проумя докрай смисъла на думите. Реши, че става въпрос за лейди Алида.

— Да, вероятно ме обича. Но не е грях, нали?

— Не. Само че имам предвид Кали. Не я подценявай. Тази твоя Каласандра е твърде горда.

— Знам каква е Кали! — сопна се Талис, изтощен от всички закачки и съвети през този ден. Никой не знаеше какъв огън го гори през последните седмици. От една страна, какво ли не прави Кали, за да го предизвика да се любят, а от друга — майка му всекидневно му напомня обета да остави Кали девица.

Талис знаеше, че в последно време е отслабнал и не може да спи. Да, помисли си той, Кали наистина е горда, но и той е горд. Талис, е много, много, много горд.

Погледна свирепо Хю, за да му даде да разбере, че няма да слуша повече съвети, и се отдалечи.

— Започва се — обяви Алида, като се облегна назад и притисна писмото към някога пищната си гръд. — Скоро Гилбърт Рашър ще поиска сина си. — Тя се усмихна. — А и младоженецът пристигна.

Пенела изгледа господарката си и продължи мълчаливо да прибира дрехите на Алида в резбования дъбов скрин до леглото. Уви в една риза малка сребърна чиния; по-късно щеше да я прибави към нарастващата колекция от задигнати вещи. Ако пак я изгонят, щеше да е подсигурена. Никога повече няма да остави благополучието си в ръцете на други. Извиняваше кражбите си с утехата, че Господ помага на онези, които си помагат сами.

— Твоят любим Талис няма да тръгне с баща си. Сърцето и душата му принадлежат на момичето.

Колкото повече Алида губеше сили, толкова по-дръзка ставаше Пенела. Ако някога бе обичала господарката си, сега само я презираше.

Алида почти не забеляза нахалството на Пенела. Мислеше единствено за Талис и за бъдещето.

— И затова съм помислила. Избрах съпруг за Каласандра.

Пенела изсумтя:

— Момчето няма да допусне подобна женитба, а и дъщеря ти няма да се съгласи.

Пенела категорично отказваше да се преструва, че снажното, красиво, тъмнокосо момче е син на Алида. Господарката й се отпусна върху възглавниците и притвори за миг очи.

— Не съм толкова болна, че да съм загубила разума си. Не възнамерявам да питам нито единия, нито другия. Преди да умра, ще видя Талис на път за кралицата. Ще направя всичко, за да го постигна. Хайде, ела ми помогни да се наглася, че мъжът вече е тук.

— Мъжът? — Пенела се опита да прикрие любопитството си, но мразеше когато господарката й действаше зад гърба й.

— Бъдещият съпруг на Каласандра. Намерих й мъж. Не ме гледай така! Добър човек е — честен и мил. Какво ли не сторих, за да утеша момичето, защото ще загуби моя Талис. Постарах се да направя добър избор. Той е привлекателен и интелигентен. Всяка жена може само да мечтае за такъв като него.

— Но не е Талис — промърмори Пенела.

Алида не й обърна внимание, само извъртя глава, за да може прислужничката да среши косата й. Все още си въобразяваше, че е светла, деликатна млада жена, но всъщност беше съсухрена старица; кожата на врата и лицето й бе увиснала, а очите й блестяха, но болезнено.