Джуд Деверо - Спомен

— Да бях изгоряла в пожара след деня на раждането си. Проклинам човека, който ме е спасил. Проклинам го до края на вечността.

Пенела потрепери. Не знаеше дали човек може да бъде прокълнат до края на вечността, но ако е възможно, момичето правеше точно това.

Може би Пенела подписваше собствената си смъртна присъда, ала не бе в състояние да остане безразлична и да допусне себичната й господарка да се разпорежда със съдбата на другите.

— Вземи това — Пенела тикна в ръцете на Кали сребърен свещник, откраднат от лейди Алида. — Вземи го и ме удари, а щом изпадна в несвяст — бягай.

Пенела съзнаваше, че постъпва като страхливка: ако я намерят в безсъзнание, цялата вина за бягството падаше върху Кали. И все пак по-добре от нищо. Беше се научила да се пази и не възнамеряваше да рискува всичко дори сега.

— Хайде — подкани тя Кали. — Направи го, докато тя спи. Скоро ще се събуди и край.

Кали удари Пенела със свещника, но с такъв удар, че едва ли би наранила и котенце. Момичето се втурна навън, а Пенела грабна малък нож за плодове и се поряза по лицето, за да има доказателство, че не е успяла да спре бегълката.

— Господ да те пази — прошепна Пенела, хвърляйки поглед през прозореца — видя Кали да тича към гората зад имението Хадли. Искрено се надяваше никога вече да не види нито нея, нито Талис; молеше се да успеят да избягат.

Без никакво колебание Кали си проправяше път към колибата, която тя и Дороти така изкусно подготвиха за прелъстяването на Талис. Дяволите да го вземат — той се оказа по-изобретателен от тях; намери начин да се измъкне. Ако Кали бе предвидила, че ще успее да излезе през покрива, щеше да го зазида с тухли!

Но Кали пропусна тази възможност и в резултат е все още девствена и подходяща за женене. Щом получи достатъчно пари и уверението, че друг не я е докосвал, червенокосият е склонен да я вземе за съпруга още днес.

Кали се спря само веднъж, за да извади Кип от скривалището му под полите й и да го закрепи на кръста си. Страхът на Кали се предаваше и на маймунката. Здраво вкопчена, тя не протестираше срещу друсането.

Най-сетне стигна до бараката. Седна върху новата слама — същата, която тя и Дороти донесоха заради Талис. Облегна глава на коленете си и започна на вика Талис. Само веднъж — като деца, когато Талис се загуби — го бе правила. Много пъти бяха мислили едновременно за едно и също нещо, много пъти бяха пристигали едновременно на едно и също място от различни страни, ала винаги се бяха смели и твърдяха, че е съвпадение. Но ако единият се наранеше, другият веднага пристигаше.

Кали знаеше, че животът й зависи от срещата с Талис, и то сега. Налага се да направи свободно своя избор. Тя трябва да е сигурна, че я обича повече от всичко на света, включително честта и гордостта си. Беше наясно, че не бива да му съобщава за днешната си женитбата, защото ако научи, Талис ще се почувства задължен да се ожени за нея.

И през целия си живот Кали щеше да има угризението, че го е принудила. Но ако избере доброволно, без условия, без заплахи, тя няма да се поколебае да провали едно бъдеще, пък било то и блестящо. Но той трябва да я предпочете пред всичко — включително и пред честта си.

Дори сега, когато мислено зовеше Талис, тя съзнаваше, че честта и гордостта са всичко за него. Ако колебанието на Талис бе заради друга жена, тя щеше да се бие за него; щеше да носи предизвикателни дрехи, щеше да направи нещо с косата си. Но срещу Кали не стоеше нещо толкова обикновено, колкото е една жена, та да се бори с нея; трябваше да се бори с нещо вътре в Талис.

Не мина много време и Талис пристигна. Останал без дъх от бързото препускане с коня и с изтеглен меч, той изглеждаше замаян, сякаш не разбира какво прави тук.

— Какво става? — възкликна той. Но щом установи, че от Кали не тече кръв, а ръцете и краката й са здрави, на мястото на изплашения му израз заради спешното мислено повикване отзови-се-веднага, на лицето му се появи раздразнение. — Кали, когато почувствах, че ме викаш, избягах от баща си. Знаеш ли какво може да си помисли за мен? Стоя и го слушам, докато лично ми обяснява как да използвам меча, и изведнъж скачам на коня на Хю и запрашвам нанякъде. Ще ме сметнат за луд.

— Талис — надигна се Кали и застана пред него. — Искам да се оженим днес. Сега. Селският свещеник ще ни венчае. Всички и без това мислят, че сме големи грешници. С радост ще спаси душите ни чрез женитба.

— И това ли е всичко? — Талис прибра меча. — Още един опит да ме съблазниш? Кали, моля те. Много ми харесва, но си има време и място.