Джуд Деверо - Спомен

— Не мога да ти кажа — пророни той с надеждата, че тя му има доверие.

— Значи е както си мислех — заключи Кали. — Гордостта и проклетата ти чест са всичко за теб, а аз — нищо.

Тя се извърна.

— Кали! — той я сграбчи за ръката. — Обичам те. Ти си моят живот. Ти си всичко за мен. Трябва да си почувствала как те желая като мъж. Нима не разбираш колко тежък направи живота ми през тези седмици, докато се опитваше да ме… Ами когато застана гола пред мен? Умирам от копнеж по теб.

Тя се обърна към него, а косата й се развя, сякаш искаше да го удари.

— Дано вечно ме обичаш и желаеш, но никога да не ме имаш.

Думите й прозвучаха като проклятие.

— Кали! — умоляваше я той, но тя се отдръпна.

— Това ли е последната ти дума? Няма да отидем да се венчаем сега, макар да ти съобщавам, че е въпрос на живот и смърт за мен?

— Един от нас трябва да прояви разум. Обвързан съм с обещания, които правят невъзможна моята свобода. Не ми е позволено да ти кажа тези клетви, иначе щях да го сторя. Имай ми доверие.

— Имам ти доверие, но не и ти на мен. Казвам ти истината и продължаваш да не ми вярваш.

— Кали, любов моя, сега си много гневна. По-добре да се върнем и…

— Да — съгласи се тя хладно. — Трябва да се върнеш при баща си, който не ти е баща, и при жената, която не ти е майка. Трябва да вървиш към блестящото си бъдеще. Когато поставят короната на главата ти, ще си спомниш ли за мен?

Тя се извърна и си тръгна, а Кип се затича, за да я догони.

За момент Талис остана смълчан, почеса се по главата, защото не разбираше какво е намислила Кали. Естествено — поредният й опит да го съблазни, само дето днес бе по-разстроена от обикновено. Но не му харесваше и заклинанието: Дано вечно ме обичаш и желаеш, но никога да не ме имаш. От тези думи го побиваха тръпки.

Тази вечер, реши той, тази вечер ще види лейди Алида и ще настоява да го освободи от клетвите му. Няма да търпи повече раздялата с Кали. Ако се налага, утре ще вземе Кали и ще се върнат при Мег и Уил. Но каквото и да направи лейди Алида, утре той ще отиде при Кали и ще й разкаже всичко.

— Чу ли? — попита лейди Франсес с вирнат нос и глава, наклонена по начин, който Талис намираше за особено неприятен. Какви ли досадни приказки за Кали щеше да му надрънка този път?

— Бях прекалено зает да си гледам работата, за да чуя каквото и да било — отвърна Талис, докато държеше меча върху воденичния камък. С опита си от фермата бе един от малцината, които можеха да наточат добре острието на меч.

— Преди по-малко от час твоята Каласандра се омъжи за Питър Ерондел.

— Нима? — Талис ни най-малко не се угрижи. Какво ли щяха да измислят тези ревниви кокошки следващия път. Разбира се, че е приятно да се бият за него, но въпреки всичко понякога е твърде досадно.

— И кой е Питър Ерондел?

— Майка ти го доведе тук. Дочух, че се наложило да му наброи доста парици, за да склони да вземе за жена това невзрачно същество. Но малката Кали послушно и без много възражения си изпяла всички сватбени вричания. А сега с нетърпение очаква първата брачна нощ.

Талис бе спрял с остренето, за да погледне лейди Франсес.

— Ти си лъжкиня.

— Моля да ме извините, сър, но казвам самата истина. Срещнала го и се омъжила за него в един ден. Той е добра партия за такава като нея. Тя случи.

Разбира се, нямаше и думичка истина. Талис си представи какъв присмех ще събере от всички в имението Хадли, ако повярва на подобни нелепици. Най-добре да се прави, че вярва, за да си спести накърнената гордост. Ала само при мисълта Кали да се омъжи за друг кръвта му така нахлу в главата, че му причерня.

Внимателно, бавно той отново доближи меча до воденичния камък.

— И къде се е състояла тази хубава сватба? Защо няма гости? Никакво празненство?

Главата на Талис така бучеше, че едва си спомняше днешния следобед — Кали се опита да го накара да повярва, че ще се жени. Но как, но дяволите, е успяла да включи и лейди Франсес в играта? Сега най-вероятно чака Талис да изтича гневен при нея, за да я помоли да се омъжи за него. Номерът не минава. Няма да се хване…

— Къде е тя? — чу с изненада собствения си глас и ужасен забеляза, че държи меча до красивата бяла шия на лейди Франсес.

— Дори и да ме убиеш, това не променя нещата — говореше лейди Франсес със самочувствието на красавица. Имаше ли мъж на света, който ще я нарани?

Талис свали меча и Франсес се усмихна мило.

— В момента е в стаята до лейди Алида и очаква младоженеца.