Джуд Деверо - Спомен

— Талис! — презрително процеди тя. — Ти ще се ожениш за Талис? Кое те кара дори да си помислиш подобно нещо? Смяташ, че си много умна, нали? Признай! Знам какво си правила. Държала си се разпасано и си се предлагала на това мило, невинно момче. Но слава Богу, че той има достатъчно здрав разум и не се е повлякъл по такива като теб.

Гневът даваше сили на лейди Алида.

— Как може да се мислиш за умна и да не се досетиш. Всички останали го знаят. Талис не е син на Джон Хадли; той е син на Гилбърт Рашър. А ти, която се имаш за толкова важна, че можеш да не изпълняваш нарежданията ми, ти си моя дъщеря. Ти просто си дете на човек с наследена благородническа титла, а Талис е свързан с кралицата. Талис го знае и никога няма да рискува да легне с теб, та да забременееш. Ако се ожени за теб, в най-добрия случай ще стане рицар. Но като син на Гилбърт Рашър може да отиде в Двора и да се ожени подобаващо. Нима не знаеш колко е горд Талис? Да не би да допускаш, че ще се откаже от възможността да се ожени за някоя от кралското семейство? Баща му иска да го ожени за Арабела Стюард и ако успее, Талис един ден може да стане крал.

Алида се надигна в леглото.

— Чуваш ли ме? Крал! А какво го чака, ако се ожени за теб? А ако се люби с теб, непременно ще се ожени за теб, защото чувството му за чест ще го задължи. Но какво ще получи тогава?

Тя протегна ръка към Кали, чието лице в момента беше бяло като платно.

— Как може да разсъждаваш така егоистично? Ще поискаш ли от Талис да се откаже от възможността да стане крал само и само за да живее с теб в някаква фермерска колиба? Защото ще разполага единствено с това. В момента истинският му баща пътува насам, за да го прибере, а всеки знае, че Гилбърт Рашър няма и две зърна фасул; единственото му богатство е синът му Талис. Ако Талис откаже да отиде в кралския двор, няма да получи от Рашър и пукната пара. А и моят съпруг ще е така ядосан, че няма да даде нищо на Талис. Ще му остане само онази мръсна ферма, в която е израснал. Как ще се чувстваш след десет години, когато любимият ти Талис ще се превива потен над ралото само защото твоята похотливост и егоистични подбуди са му попречили да седне на трона на Англия?

Кали бе прекалено потресена, за да говори. Талис да стане крал? Именно така си го бе представяла винаги, но той желаеше ли го наистина!

Алида се възползва от мълчанието на Кали и нареди на Пенела:

— Отведи я да изчака оная прислужничка, за която отиде сър Питър.

Пенела стисна здраво ръката на Кали и я тикна в тясното преддверие до стаята на Алида. Именно тук спеше Пенела и оттук шпионираше господарката си. Положи много усилия да пробие дупка в стената, за да вижда и чува какво става в стаята на Алида.

Пенела не искаше да гледа повече Кали такава. И без това винаги бледо, сега лицето й бе превзето от две огромни очи, загледани пусто напред.

— Ето, вземи — подкани я Пенела все пак с известна загриженост. Бе открила, че когато си ляга с пълен стомах, страховете и спомените от годините, прекарани в кухнята, отчасти избледняват, а тя може понякога да прояви и доброта.

Кали не взе виното, което Пенела й предлагаше, но я изгледа с умоляващ поглед:

— Ако имаш малко милост в душата си, помогни ми да изляза оттук. Помогни ми да стигна при Талис. Трябва да го видя.

— Не мога — отсече Пенела. Нямаше никакво намерение да загуби всичко новонатрупано само за да помогне на това девойче. Че каква й беше тя?

— Моля те — повтори Кали и се вкопчи в ръката на прислужничката.

— Не! — сряза я Пенела, отскубвайки ръка, за да сложи край на всичко.

— Не знаеш какво правиш, като ми отказваш — прошепна Кали. — Не разбираш. Талис е моят живот, той означава всичко за мен. Ако го нямам, не искам да живея повече.

Пенела се прекръсти и погледна Кали строго — поглед на препатил възрастен човек.

— Ти си само дете и не знаеш какво приказваш. Мислиш, че обичаш момчето, но любовта идва след като години си прекарал с някого. Мъжът, когото майка ти е избрала, е добър човек; ще те дари с много деца и…

— Ако не мога да родя децата на Талис не искам деца.

— Нямаш представа какво говориш. Хайде, изпий виното! Щом поемеш първата си рожба в ръце, ще се усмихнеш, като си спомниш какво става сега. — Но дори Пенела не повярва на думите си. Пред нея не стоеше дете, което губи първата си любов. В очите на девойката наистина витаеше смърт.

Кали се стовари на малкото легло, придърпа колене към брадичката си, обви ги с ръце и склони глава.