Джуд Деверо - Спомен

Той се обърна и тръгна към вратата.

— Не! — тя го хвана за ризницата. — Този път е различно.

Погледна я с многозначителна усмивка.

— Различно от другите ти опити да ме съблазниш? Кали, любов моя, нима мислиш, че не знам какво става? Знам; всеки път съм наясно какво целиш.

Целувайки я братски по челото, той отново се накани да тръгне.

— Трябва да се върна при баща си и да се извиня.

Тя не го пускаше.

— Талис! Чуй ме. Естествено, че знаеш; разбирах колко те забавлява играта. Аз ли не знам такова нещо за теб? Но ти се кълна, че този път е сериозно; различно е.

— Какво му е толкова различното? Какво е станало?

Талис се изненада искрено, когато разбра, че Кали не възнамерява да му открие какво се е случило. Не беше в състояние да повярва, но Кали има тайна от него. Никога не беше се случвало. О, може и да се преструва, че не го съблазнява, а да прави всъщност точно това, но сега има нещо, което крие.

Мускулите на гърба му се стегнаха и Кали веднага проумя какво не е наред.

Ще му кажа, реши тя. Макар разумът й да диктуваше друго, тя щеше да му каже. Няма да позволи на чувството му за чест да ги раздели.

— Лейди Алида… — подхвана тя, но Талис я прекъсна:

— Не започвай пак да се заяждаш с тази стара жена. Тя умира. Не забелязваш ли?

— Тя възнамерява да ме ожени за друг.

— Ами! — възрази Талис спокойно. — Не е вярно. Има нещо, което не знаеш.

— Талис, не бъди сляп за това, което става. Има нещо, което ти не знаеш. Не позволявай на гордостта ти да застане между нас. Нека се оженим днес. Сега. Ако не съм девствена, никой на света не може да ни раздели.

С усмивка Талис повдигна брадичката й.

— Значи за това е всичко. Какво е казала майка ми, та си мислиш, че ще те ожени за друг? И изобщо — казала ли е нещо? Или това е още една от твоите уловки. Ще се затвори ли вратата отново? Пак ли ще трябва да излизам през покрива?

Лицето на Кали остана сериозно.

— Не се шегувам. Показа ми избраника.

— Ако е направила нещо да те разстрои, сторила го е, за да те подразни. Тя възнамерява ние… Не, не бива да ти казвам. Заклел съм се пред Бога.

— Заклел си се пред нея — злостно го сряза Кали, но и в собствените й уши прозвуча ревниво.

— Не — възпротиви се Талис, вече сериозен и той. — Не знаеш какво стана. Положих ръка върху Библията. За мен е въпрос на чест. Аз…

— Теб те използват — отново го сряза Кали, без да крие яда си. Защо не иска да я послуша? — Нас ни използват. Не ги е грижа за нас; те искат да получат своето. Използват те срещу самия теб.

— Говориш с гатанки, защото не знаеш какво да кажеш. Хората, които забъркваш, са майка ми и баща ми.

— Не е възможно да мислиш така! Джон Хадли е мой баща, а онази жена — моя майка. Не виждаш ли очевидното?

Талис остана загледан в нея. Бе озадачен — нещо не бе наред, но не можеше да определи какво. Не се изненадваше, че лейди Алида не е негова майка. Която и да е, тя е една самотна жена, която му обеща, че ако се държи като син, ще му отвърне подобаващо. И всичко щеше да е за Кали. Само Кали да прояви малко търпение. Как му се иска да посвети Кали какво върши, какво е планирал; но не бива. Единствено може да се опита да я успокои. Накрая всичко ще е добре… Само да му се довери. Как може да се съмнява в него?

— Кали, какво ти става? Беше така нежна, любеща… С толкова добър нрав. Ти бе…

Кали го гледаше враждебно, гневна, че не я разбира. Тя се бореше за живота си.

— Да, някога давах любов, защото получавах любов. И през цялото време в тази къща също давах, но не получих в замяна нищо. Докато ме прокудиха, осмиваха, унижаваха, ти стоеше настрана. Ти не се интересуваш от мен.

— Грешиш! Не се чуваш какво приказваш. Само ако знаеш какво съм направил, за да бъдем заедно.

С всяка дума усещаше как се отдалечава от нея. Как е възможно изобщо да допусне, че не се интересува от нея? Как може да й мине през ума, че всяка минута от живота си не е живял заради нея? Не си ли дава сметка, че всичко, което прави за лейди Алида, е заради нея — Кали?

— Какво си направил? Моля те кажи ми. Чакам. Искам да ми обясниш какво си направил, като ходеше след лейди Франсес сякаш вързан на каишка. Искам да ми обясниш защо… — гласът й се снижи: — Защо не си поискал още ръката ми?

Талис знаеше, че ще изрече думи, които ще я наранят, но според него беше по-добре, отколкото да наруши клетвите си пред лейди Алида и да проиграе бъдещето им. Бе видял имението Пениман и повече от всичко на света искаше да го осигури за Кали; да живеят там с децата си.