Джуд Деверо - Спомен

— Богат ли е? — попита Пенела.

— Вече да. Дадох му доста, за да се съгласи да се ожени за Каласандра. Ще се срещнат и ще се оженят в един ден.

За миг Пенела спря да реши косите на Алида, но веднага продължи. Не е нейна работа как постъпва лейди Алида със собствената си дъщеря.

Чу се потропване на вратата.

— Пусни го да влезе. Хайде. Бързо! — нареди Алида, а Пенела я изгледа с неодобрение — държеше се като момиче, което има среща с любовника си. Ако навремето Алида не бе постъпила така зле с прислужничката си, може би Пенела щеше да изпитва състрадание към господарката си, че умира така самотна. Но сегашното поведение на Алида й вдъхваше само отвращение.

Питър Ерондел бе наистина привлекателен — червенокос, с приятно, обсипано с лунички лице. Не бе висок, но бе широкоплещест и добре сложен. Щом видя лейди Алида, той й се усмихна, без да трепне, и пое ръката й за целувка, сякаш бе красива млада дама, а не жилава стара кокошка.

— Добре ли си? — премигна тя насреща му с бледите си мигли.

Пенела бе доволна, че не се налага да остане повече до леглото, за да наблюдава целия този цирк — запъти се към вратата, за да отвори на Кали. Пенела се насили да потисне съчувствието си към момичето, но Кали дори сега, преди да е чула какво я очаква днес, изглеждаше съсипана, сякаш се е отказала от живота.

Пенела отлично знаеше какво изпитва момичето — чу всичко, което Талис каза на Алида. Помнеше как клетото момче умолява и настоява да му разрешат да се ожени за любимото момиче. Хитрата и безсърдечна Алида го бе обвързала с клетва да не казва на възлюбената си, че иска да се оженят. И Пенела бе наясно, че като всички момичета и Кали се тревожи дали любовта й е споделена.

Пенела изви глава. Не е нейна работа!

— Ето я — обади се Алида и направи на Кали знак да се приближи. Тя стоеше с отпусната глава и не се интересуваше какво й говорят или правят с нея. — Нали е точно каквато ти я описах?

Пенела не се съмняваше, че всеки мъж би поискал Кали — добре оформено тяло, руси коси надничаха под бонето — едно привлекателно фино създание.

Но сър Питър изненада и двете жени.

— Та това е момичето от Отровната градина — възкликна той. — Метресата на младия Талис — и разгневен се обърна към Алида. — Мадам, вие ме излъгахте. Мислех, че ще се оженя за девица, за една от вашите дъщери. А тази… Тази тук е едва ли не лека жена. Всички в имението Хадли и в селото го знаят.

И се обърна към вратата с намерението да си върви.

На Алида й се наложи да събере всичките си последни сили, за да извика: „Не!“ така гръмко, че да го спре.

— Момичето е девствено. Кълна се. Ще я прегледат и сам ще се убедите. Моля ви… — увещаваше го Алида. — Не ви ли дадох достатъчно пари. Имам още хиляда декара в Шотландия. Ще прибавя и тях.

За миг ръката на мъжа остана върху дръжката.

— Няма да се оженя за някоя, която след шест месеца ще роди копелето на друг. Няма да стана за посмешище на всички.

— Не искам такова нещо от вас. Пенела ще я прегледа. Тя ще ви каже дали…

— Мислите ли, че ще повярвам на прислужничката ви? Не! Ще я прегледа прислужничката на сестра ми. Тя е тук, с мен. Ще изпратя да я повикат.

И напусна стаята, като даде на Алида да разбере, че е склонен на женитбата само ако момичето е девствено.

През цялото време Кали стоеше мълчалива, с широко отворени очи, без да разбира какво става. Най-сетне схвана, но успя да прошепне единствено:

— Не!

Алида предугади наближаващата буря и махна с ръка на Пенела.

— Отведи я някъде да почака. Нямам време да слушам протестите й. Хайде, вървете! Уморена съм.

Пенела хвана Кали за ръката, но тя се изтръгна и изтича до леглото на Алида.

— Какво става?! — сурово попита тя. — Какво възнамеряваш да правиш с мен?

Пенела отново се постара да потисне съчувствието си към девойката — непрестореното й страдание би трогнало и камък. Ако Кали бе израснала в това семейство може би щеше да е подготвена за внезапните и непоклатими решения на лейди Алида. Но Кали прекара детството си под топлите грижи и любовта на двама добри хора и тяхната обич не я бе подготвила за тъмните машинации на Алида.

— Какво става? — простена Кали. — Какво ще правиш с мен? Моля те, кажи ми.

— Мъжът, когото току-що видя, ще бъде твой съпруг още преди да мръкне.

Кали започна да отстъпва от майка си, докато не усети стената зад гърба си.

— Не! Това не е вярно. Аз ще се омъжа за Талис.

Алида я изгледа втренчено, а очите й светеха с коварен блясък.