Джуд Деверо - Джудит

— Нима съпругът й не я обича? — Алън не можеше да повярва в чутото.

— Никой не знае… — Лилиан понижи глас. — Но често я бие…

— Не мога да си представя такова отношение!

Лилиан вдигна рамене.

— Не биваше да ви казвам това. Тя ми е приятелка. Много искам да й помогна, разбирате ли? Двамата няма да останат дълго в двора и аз се надявах скъпата Джудит да прекара поне няколко щастливи часа с друг мъж…

Алън не можеше да откъсне поглед от Джудит. Никога не беше виждал такава красавица. От нея се излъчваше властно очарование. Цялото й същество, движенията, усмивката — всичко беше единствено по рода си. Той беше готов да даде години от живота си, за да получи благосклонен поглед от тези златни очи.

— Искате ли да говорите насаме с нея?

Очите му заблестяха.

— Да, разбира се!

Лилиан кимна доволно.

— Ще уредя една среща. Идете в градината, след няколко минути ще ви я изпратя. Вече ви казах, че тя е най-милата ми приятелка. — Лилиан сложи ръка на рамото му и го стисна окуражително. — Тя ще се тревожи, че мъжът й може да забележи нещо. Кажете й, че е с мен. Така ще знае, че може да говори необезпокоявано с вас.

Алън гореше от желание да види Джудит отблизо.

— Да, госпожо. Благодаря ви от все сърце.

Джудит стоеше до Гевин и отпиваше от чашата си с ябълково вино. Лицето й пламтеше от бързия танц. Беше й много приятно да стои облегната на хладната стена и да наблюдава гостите.

Приближи се някакъв мъж и прошепна нещо в ухото на Гевин. Джудит видя как лицето му се помрачи.

— Лоши новини ли има? — попита загрижено тя.

— Нямам представа. Някой желае да ме види веднага.

— Казаха ли ти кой е този „някой“?

— Не, не беше споменато име. Днес разговарях с един търговец на коне за една кобила… може би най-после е решил да ми я продаде. — Гевин помилва бузата й. — Стивън е ей там. Иди при него. Ще се върна колкото се може по-скоро.

Двамата се погледнаха дълбоко в очите и се разделиха. Джудит се запъти към Стивън, който свиреше на лютня и беше събрал около себе си дузина млади дами. Беше признал на снаха си, че иска да се наслади на свободните дни, които му оставаха.

— Лейди Джудит! — повика я една непозната слугиня. — Един господин ви чака в градината.

— Господин ли? Да не е съпругът ми?

— Не знам, лейди Джудит.

Джудит се усмихна. Гевин сигурно беше решил да я изненада. И двамата обичаха тези срещи на лунна светлина. Тя не се поколеба нито секунда, а излезе в градината, без да се обади на Стивън.

Навън беше тъмно и хладно. И други двойки бяха излезли да се усамотят под открито небе.

— Лейди Джудит?

— Да… — Тя погледна напрегнато в мрака и видя млад мъж с блестящи очи, доста голям нос и пълни, чувствени устни.

— Ще позволите ли да ви се представя? Аз съм Алън Феърфакс от Линкълншир.

Джудит се усмихна и сведе глава. Младежът взе ръката й и я целуна.

— Търсите ли някого? — попита той.

— Мислех, че ще намеря тук съпруга си.

— Не съм го виждал в градината.

— Познавате ли го?

Алън се усмихна и показа белите си зъби.

— Видях ви с него. Запомних всеки мъж, който имаше честта да се доближи до вас. Завиждам им…

Джудит го погледна учудено.

— Вие ми правите комплименти, сър.

Алън й подаде ръката си.

— Искате ли да поседнем малко, докато чакаме съпруга ви? — Джудит се поколеба и той добави бързо: — Вижте, пейката не е скрита, а аз не желая нищо от вас, освен да направите малко компания на един самотен рицар.

Пейката беше осветена от пламъка на една факла, окачена на железен пръстен в стената. Джудит разгледа по-добре придружителя си. Не се чувстваше добре в тази ситуация. Последният мъж, с когото бе разговаряла така, беше Уолтър Демари и това завърши с катастрофа.

— Не ви ли е добре, мадам?

— Не съм свикнала да живея в кралския двор. Обикновено около мен са само съпругът ми и братята му…

— В кралския двор дамите и господата общуват спокойно помежду си. Сприятеляват се и се наслаждават на близостта си. — Той посегна към ръката й. — Много искам да бъда ваш приятел.

Джудит се освободи от ръката му и се изправи.

— Искам да се върна в залата. Трябва да потърся съпруга си.

Алън скочи и я последва.

— Нямате причини да се тревожите за него. Той си има достатъчно занимания. Видях го с приятелката ви Лилиан Чатауърт.

— Не! Вие май искате да ме обидите!

— Никога! — Алън я погледна объркано. — Тази мисъл ме ужасява. Защо се разсърдихте?

Мислите се надпреварваха в главата на Джудит. Гевин беше отишъл при Лилиан! Сигурно нарочно и беше уредил тази среща с друг мъж! Не, тя нямаше да стои тук и да флиртува с някакъв непознат.