Джуд Деверо - Джудит

Лилиан продължи да играе на невинна.

— Не знаех, че случилото се трябва да остане в тайна. Никога вече няма да заговоря за това, Ваше величество.

Лейди Изабел я гледаше гневно.

— Вече казахте, каквото имахте да кажете.

— Господарке! — извика от вратата влязлата Джоан. — Лорд Гевин иска да ви види.

Джудит погледна смаяно камериерката си.

— Елате по-бързо! — настоя Джоан.

Джудит се надигна. Изпълненият с омраза поглед на Лилиан не убягна от вниманието й. Най-после разбра защо Джоан беше прибягнала до тази лъжа.

— Ти нямаш право… — започна укорително тя.

— Исках само да ви помогна. Тази котка щеше да ви накъса на парченца.

— Не ме е страх от нея.

— Тя е дявол в човешки образ. А лорд Гевин наистина ще се радва да ви види — усмихна се Джоан.

Щом излезе под ярката слънчева светлина, Джудит забрави неприятностите. Скоро откри Гевин, който стоеше пред ведрото с вода, гол до кръста, и се миеше. Джудит се промъкна на пръсти зад него, протегна се и го целуна по гърба.

В следващия миг Гевин се обърна и я блъсна във ведрото. И двамата бяха еднакво изненадани.

— Джудит! Удари ли се? — Гевин протегна ръка да й помогне.

Тя блъсна ръката му и се изправи сама. Изгледа сърдито роклята, от която капеше вода, и се ядоса още повече. Новата й дреха беше напълно унищожена.

— Какво ти стана? — изфуча разярено тя. После, дишайки тежко, се залови за ръба на ведрото и стъпи на земята. Хлъзна се и за малко не падна отново във водата. Ала успя навреме да го предотврати.

Тя погледна към Гевин и видя, че той стои пред ведрото със скръстени пред гърдите ръце, широко ухилен.

— Как смееш да ми се надсмиваш! — изкрещя вбесено тя. — Как смееш…

Той я сграбчи за раменете и я вдигна във въздуха.

— Бъди добричка и приеми извиненията ми! Откакто хората на Демари ме нападнаха от засада, станах още по-предпазлив. Късно осъзнах, че това е целувка, а не коварно нападение. Защо се промъкваш тайно зад гърба ми?

— Значи помисли, че ще забия меч в гърба ти, така ли? — попита все още сърдита Джудит.

Вместо да отговори, Гевин я вдигна на ръце и я притисна до гърдите си. Целувката му заглуши протестите й.

— Сега ще те отнеса в стаята — прошепна в ухото й той. — Ще ти съблека мокрите дрехи и ще те стопля, както аз си знам…

— Гевин, да не искаш…

— За какво друго мога да мисля, след като си до мен? Това би било чисто губене на време. Ако не искаш хората да се обръщат подире ни, дръж се прилично и не се противи.

Малката сцена имаше много зрители. Кралица Елизабет мина покрай двойката под ръка със съпруга си. Като видя как Гевин блъсна Джудит във водата, тя се стресна и понечи да й се притече на помощ.

Ала кралят я задържа.

— Това е само любовна игра. Радвам се, истински се радвам, като гледам как една уредена женитба завършва така щастливо.

Елизабет въздъхна.

— Не съм много сигурна, че двамата се обичат. Лейди Лилиан изглежда вярва, че лейди Джудит не е подходяща съпруга за лорд Гевин.

— Лейди Лилиан ли? — учуди се кралят. — А, онази руса жена!

— Да, вдовицата на Едмънд Чатауърт.

Кралят се взираше замислено пред себе си.

— Най-добре е да й намеря по-бързо нов съпруг. Видях как си играе с мъжете. Като котка с мишки. Какво общо има тя с лорд Гевин и прелестната му съпруга?

— Носи се слух, че някога му е била любовница.

Хенри погледна към Гевин, който носеше Джудит на ръце.

— Е, всеки може да види, че тази дребна афера е приключила завинаги.

— Лейди Лилиан използва всеки удобен случай да нанесе удар на въображаемата си съперница. — Кралицата поклати загрижено глава.

— Ще сложа край на това — заяви решително кралят.

— Не мога да й заповядвам как да се държи. Не искам да предизвиквам гнева й. Сигурна съм, че може да стане много опасна. Идеята ти да я омъжим ми изглежда много по-добра.

Кралят проследи с поглед Гевин, който внесе жена си в замъка.

— Точно така. Ще я омъжим колкото се може по-бързо. Не искам да разруши щастието на Гевин и жена му.

Елизабет погледна съпруга си с любов.

— Ти си чудесен крал, Хенри.

Още един човек беше наблюдавал внимателно Гевин и Джудит. При сцената с ведрото Алън Феърфакс се беше втурнал да защити дамата на сърцето си и вече бе извадил меча си от ножницата.

Само след миг той спря като закован на мястото си. Мъж, който прегръщаше и целуваше жена си с такава любов, не можеше да бъде тиранин. Не беше вероятно той да я бие, а тя да го гледа с такова обожание.