Джуд Деверо - Джудит

— Тази проклета вещица! — изсъска вбесено тя, след като Гевин вече не можеше да я чуе. Проклетата Джудит Рейвдаун й беше отнела най-красивия мъж в двора.

— Не! — каза си след малко тя. Няма да се предам. Никой нямаше право да й отнема онова, което беше само нейно. Тя щеше да се бори за Гевин. С всички средства!

Беше рискувала много, за да организира тази среща в кралския двор. Дори бе премълчала, че познава убиеца на съпруга си.

Сега задачата й беше да наблюдава внимателно Джудит, за да открие слабите й места. А после щеше да си върне онова, което й принадлежеше.

Гевин се върна колкото се може по-бързо при ловуващите. Надяваше се да не са забелязали отсъствието му. През цялото време благодареше на небето, че Джудит не го бе видяла да целува Лилиан. Знаеше, че не можеше да й даде приемливо обяснение за случилото се.

Намери жена си да размахва стръвта, за да върне любимия си сокол. Като я видя, копнежът му по нея стана изведнъж толкова силен, че надви всички останали усещания. Той пришпори коня си, за да стигне по-бързо до нея.

Още преди да спре, хвана юздите на коня й и ги дръпна.

— Гевин! — извика смаяно Джудит. Трябваше да се залови здраво за седлото, за да не падне. Соколът запърха възбудено.

Останалите участници в лова се засмяха с разбиране.

— Те са женени отскоро — обясни един.

Гевин поведе кобилата на Джудит след себе си и отвлече ездачката и коня й.

— Какво ти стана, Гевин? — попита изумено Джудит.

Той скочи от седлото и посегна към нея. Вдигна я от коня и я зацелува с нарастваща страст.

— Не можех да мисля за нищо друго, само за теб — шепнеше дрезгаво той. — Желая те! Само да знаеш колко те желая…

— Усещам желанието ти — отговори с усмивка Джудит и се огледа търсещо. — Мисля, че мястото е подходящо.

Гевин кимна и се зае да откопчава туниката й. Нетърпеливи, двамата се освободиха от дрехите и се отпуснаха на топлата трева.

Любиха се с такава необуздана страст, сякаш не бяха се виждали с години.

Лилиан се взираше замислено в стройния, рус, красив мъж отсреща, който се беше облегнал на стената.

Лицето му беше замечтано, приличаше на човек, влюбен до ушите. Лилиан кимаше с усмивка на седналия до нея господин, но не чуваше нито дума от онова, което той й говореше.

Мислите й непрекъснато се връщаха към разговора, който беше водила с Гевин. Той й бе признал, че обича жена си.

Сега двамата танцуваха и Лилиан непрекъснато ги поглеждаше завистливо. Как се притискаха един в друг, с каква любов се усмихваха, как бяха забравили всичко наоколо си…

Макар че в краката й падаха все нови и нови обожатели, желанието й да си върне Гевин ставаше все по-силно. Той си позволи да я отблъсне! Лилиан се закле, че ще отстрани от пътя си Джудит.

Младият мъж до стената не откъсваше поглед от Джудит. Лилиан бе забелязала това още на вечерята. Погледът му следеше неотстъпно жената до Гевин Аскот. Ала Джудит не забелязваше нищо.

Тя не е истинска жена, след като не се чувства поласкана от вниманието на мъжете, мислеше със задоволство Лилиан.

— Моля господата да ме извинят — проговори с мила усмивка тя, стана и се запъти към мъжа до стената.

— Красива е, нали? — започна направо тя, макар че думите излизаха с мъка от устата й.

— О, да, прекрасна… — съгласи се с въздишка младият мъж.

— Тъжно е, че една толкова красива дама води такъв нещастен живот.

Мъжът се обърна рязко и я изгледа смаяно.

— Нещастна? Та тя изглежда най-щастливата жена в тази зала!

— Само защото умее да крие чувствата си.

— Вие сте лейди Лилиан Чатауърт?

Тя кимна.

— Да, а вие?

— Алън Феърфакс — отговори той и се наведе да целуне ръката й. — Винаги на вашите услуги, прекрасна госпожо!

— Аз не се нуждая от тях, но лейди Джудит сигурно ще ви бъде благодарна.

Младият мъж се загледа отново към танцуващите.

— Тя е най-прекрасната жена, която някога съм виждал — прошепна развълнувано той.

Очите на Лилиан святкаха като парчета лед.

— Признахте ли любовта си на дамата?

Алън я погледна намръщено.

— Разбира се, че не. Аз съм рицар, а тя е омъжена.

— Вярно е, но е много нещастна.

Алън поклати невярващо глава. Погледът на Джудит не се откъсваше от лицето на съпруга й.

— Аз я познавам добре и изпитвам дълбоко съчувствие към нея. Едва вчера се разплака отчаяно пред мен и ми призна, че копнее за истинска любов, за мъж, който да се държи нежно с нея и да я закриля.