Джуд Деверо - Джудит

Тя беше готова да му повярва. Никога не й беше говорил по този начин. Но дали можеше да му има доверие?

— Ела в стаята ми. Ще се любим и няма да се караме.

— Ти казваш това само защото ме желаеш физически, нали? — попита със съмнение тя.

— Казвам онова, което чувствам. — Той я целуна отново.

Джудит също бе обзета от силно желание. Тя се притисна до гърдите му и впи устни в неговите.

— Ела с мен горе или ще те взема в градината…

Джудит се освободи от него и хукна към портичката. Двамата стигнаха до стълбата, той я грабна и я понесе нагоре, за да стигнат по-бързо.

В стаята ги посрещна сънената Джоан.

— Иди си! Тази вечер не се нуждая повече от теб — обясни малко засрамено Джудит.

Джоан улови мрачния поглед на Гевин и побърза да изчезне от стаята.

— Защо жените винаги си шият рокли с толкова много копчета? — изръмжа Гевин, докато нетърпеливо разкопчаваше корсажа й.

Най-после двамата паднаха голи в леглото и ръцете й започнаха да изследват мускулестото му тяло. Тя спря да го милва едва когато устните му се впиха в зърното на гърдата й. От гърлото й се изтръгна сладостен стон.

— Харесва ли ти? — попита той и очите му потъмняха от страст.

— Да, да, не преставай! — прошепна умолително тя и се раздвижи неспокойно.

Гевин я натисна във възглавниците и се намести върху нея. Усети как тя разтвори с готовност крака и тялото й се устреми срещу неговото.

Той проникна устремно в нея, защото усещаше, че вече не издържа. Двамата се задвижиха в див ритъм. Страстта им се сля в един общ пламък и двамата стигнаха заедно до кулминацията на екстаза.

По-късно, когато Джудит заспа в ръцете му, Гевин дълго лежа с отворени очи. Не смееше да се помръдне, за да не я събуди. Само лежеше и се вслушваше в равномерното й дишане.

Кога ли се влюбих в нея, питаше се отново и отново той. А какви са чувствата ми към Лилиан? Престанах ли да я обичам?

Като я видя днес, в първия момент остана смаян от промяната, която беше станала с нея.

Джудит се раздвижи в ръцете му. Той я притисна силно към гърдите си. Вече беше напълно сигурен, че се е отдала на Уолтър Демари само за да го спаси.

Той я притискаше с такава сила, че Джудит се събуди. Не й достигаше въздух.

— Ще ме удушиш — прошепна укорно тя. — Защо не спиш?

Гевин я целуна по носа.

— Не знаеш ли как да ме разсъниш още повече? — попита шеговито той. Ръцете му отново започнаха да милват затопленото от съня тяло. Страстта им пламна за кой ли път тази нощ.

Когато тялото й се разтрепери от желание, той я взе така бурно, че тя спря да диша. Накрая и двамата заспаха изтощено.

На следващата сутрин Джудит намери леглото до себе си празно. Гевин беше излязъл и тя веднага се почувства самотна.

Джоан й помогна да се облече. Джудит бързаше, защото снощи на вечерята беше чула, че ще има лов със соколи. Гевин я чакаше на стълбата. Очите му блестяха.

— Надявах се да те намеря в леглото — прошепна в ухото й той. — И смятах да ти направя компания.

Джудит отговори на усмивката му.

— Да се върна ли? — попита шеговито тя.

— Не, не сега. Имам новини за теб. Кралят даде съгласието си Джон да се ожени за майка ти.

Джудит знаеше, че кралят взема присърце съдбите и на по-обикновените хора. Тя погледна щастливо съпруга си и се хвърли на гърдите му.

— Много ти благодаря. Двамата ще бъдат безкрайно щастливи.

Той я притисна силно до себе си и изведнъж я пусна.

— Бих бил щастлив, ако можех да изпълня всичките ти желания — промърмори като на себе си той.

Сърцето й заби щастливо. Само да можеха всички дни да бъдат като този, каза си с копнеж тя.

— Иди при майка си и й занеси добрата вест. А после се върни в двора на замъка, където ще се съберем за лова. — Той я погледна загрижено. — Смяташ ли, че си достатъчно добре, за да излезеш на езда?

За първи път той говореше за бременността й спокойно и дружелюбно. Джудит беше на седмото небе.

— Много съм добре — увери го тържествено тя. — Кралицата ми разказа, че докато била бременна, много обичала да язди.

Тя му махна с ръка и забърза към стаята на майка си.

— О, това била малката Рейвдаун! — изсъска зад гърба й познат глас. Джудит се обърна рязко и се озова лице в лице с Лилиан Чатауърт. — Сигурно отиваш при новия си любовник? — продължи подигравателно съперницата й. Джудит я погледна втренчено и тя добави: — Не се прави, че не ме познаваш. Срещнахме се на сватбата ти.

— Ужасно съжалявам, че не можах да присъствам на твоята сватба. — Джудит говореше с осъзнато превъзходство. — Особено след като Гевин ми даде да прочета писмото, в което му се кълнеше във вечна любов.