Джуд Деверо - Джудит

Стивън понечи да възрази, но после само изгледа мрачно Гевин и излезе от градината.

— Не се чувствам добре — промълви глухо Джудит и понечи да мине покрай него.

Гевин я задържа за ръката. После нежно я привлече към себе си. Тя вдигна глава и го изгледа с омраза. Отдавна не го беше гледала така.

— Не се сърди — помоли нежно той.

Тя се опита да се изтръгне от прегръдката му.

— Ти ме пренебрегна пред целия двор и искаш да го приема с усмивка? Да не ме смяташ за светица?

— Не съм направил нищо с Лилиан. Само я поздравих и целунах ръката й. Отдавна не съм я виждал.

Джудит изкриви уста.

— Видях как я гледаше. В погледа ти имаше толкова страст, че тя едва не избухна в пламъци.

Гевин я погледна сериозно.

— Ревнуваш ли?

— От кого? От това безлично русо същество, което иска да ми отнеме съпруга? Не, не ревнувам. Нужна е много по-достойна кандидатка, за да събуди ревността ми.

Очите на Гевин заблестяха. Той не допускаше никой да говори против Лилиан.

— Гневът те прави несправедлива.

— Нима искаш да приема, че ме унижи пред краля? Не забеляза ли как гостите ме зяпаха и си шепнеха подигравателно? Жената би трябвало да обича мъжа си, за да ревнува съперницата си.

— Значи ти не изпитваш любов към мен? — попита студено той.

— Никога не съм произнасяла тази дума, нали? — отговори също така студено тя. Искаше да му причини болка, както й беше причинил той.

— Да вървим — нареди властно той. — Кралят забави вечерята. Ако искаш да сложиш край на приказките, постарай се да изиграеш ролята на влюбена съпруга.

Джудит го последва мълчаливо. Странно, но гневът й се беше разсеял.

Кралят беше отредил за Джудит почетното място на трапезата си. Гевин седеше до кралицата, от другата му страна беше Лилиан Чатауърт.

— Толкова сте бледа, скъпа моя — посрещна я с усмивка кралят.

Джудит направи опит да отговори на усмивката му.

— Пътуването беше изморително, а и бременността ми създава проблеми.

— Значи чакате дете? Много бързо. Сигурно лорд Гевин е много щастлив?

Джудит се усмихна, без да отговори.

— Гевин… — Лилиан се приведе към него, за да не ги чуят съседите. — Толкова отдавна не сме се виждали.

Тя беше предпазлива, защото усещаше, че нещо помежду им не е наред. Гевин целуна ръцете й и в първите минути тя беше убедена, че все още я обожава и ще бъде неин завинаги. Но след малко погледът му потърси съпругата. Без да й каже нито дума, той я остави и отиде да търси Джудит.

— Приеми моите съболезнования за смъртта на съпруга си — проговори хладно Гевин.

— Ти ще ме сметнеш за безсърдечна, но ще ти призная, че не тъгувам за него. Той се отнасяше зле с мен.

Гевин я изгледа остро.

— Ти сама си го избра.

— Принудиха ме да сключа този брак и ти много добре го знаеш! О, Гевин, ако ме беше почакал малко, сега можехме да бъдем заедно. Би могъл обаче да помолиш краля да анулира брака ти. Сигурна съм, че ще се съгласи да стана твоя жена. — Тя сложи ръка върху неговата.

— Ти май забрави, че съм женен! Имам законна съпруга.

— Кралят не може да затвори сърцето си пред истинската любов. Той ще разтрогне брака ти.

Гевин се зае с месото в чинията си.

— Престани да говориш глупости. Вече се наслушах достатъчно на такива приказки. Джудит чака дете и сега дори кралят не може да анулира брака ни.

Той се обърна към кралицата й я заговори. Лилиан седеше неподвижна, без да яде, и се опитваше да проумее думите на любимия си.

Защо не искаше и да чуе за анулиране на брака си? Защо говореше за детето на Джудит, сякаш не беше бащата?

Вечерята свърши, слугите раздигнаха масите и ги преместиха до стените. Музикантите засвириха за танц.

— Искаш ли да танцуваш с мен? — попита Гевин, който не се отделяше нито на крачка от жена си.

— Може би първо трябва да помоля за разрешение? — Джудит погледна злобно към Лилиан, която беше събрала около себе си тълпа обожатели.

Гевин впи пръсти в китката й.

— Несправедлива си. Нямам вина за разпределението на местата. Правя всичко, за да се чувстваш добре тук. Толкова ми стигат силите, разбери!

Стига толкова караници, каза си решително Джудит.

— Да, ще танцувам с теб — съгласи се с усмивка тя.

— Бихме могли да отидем в градината. Нощта е приятно топла — предложи след малко Гевин.

Джудит се поколеба за миг, после кимна. Двамата едва бяха затворили след себе си портичката, когато Гевин я грабна в прегръдките си и я зацелува страстно.

— О, Джудит — прошепна той, заровил лице в косата й. Гласът му беше пресипнал от възбуда. — Знаеш ли колко ме боли, когато ме гледаш с омраза. Не бива да ми се сърдиш.