Джуд Деверо - Джудит

Стивън беше облечен елегантно и изглеждаше много добре. Джудит беше горда, че е придружена от двама толкова красиви мъже. Направи й впечатление, че една дръзка млада дама е втренчила жаден поглед в Стивън.

— Там има една красавица, която не откъсва очи от теб — каза му тихо тя.

Стивън не се помръдна.

— Знам, но дните ми на ерген са преброени. След няколко седмици ще вървя под ръка с някаква тромава шотландка, която ще ме следи с погледи на лешояд.

Джудит избухна в смях.

— Сигурна съм, че шотландката няма да бъде чак толкова лоша, колкото си мислиш. Гевин също не ме познаваше. Дали и той е вярвал, че съм дебела и грозна?

Стивън я погледна втренчено.

— Ако знаеш колко му завиждам, че има жена като теб. Ти си не само красива, а и умна. Гевин е щастливец.

Джудит усети, че се изчервява, и сведе глава.

— Засрамваш ме — прошепна смутено тя.

Изведнъж усети, че в голямата зала става нещо. Веселото настроение се помрачи и това очевидно имаше нещо общо с нея и Стивън. Много от гостите ги зяпаха любопитно и Джудит не можеше да разбере защо.

— Разгледа ли вече градините, Джудит? — попита бързо Стивън. — Кралицата има великолепни лилии и невероятни рози…

Тя го погледна намръщено. Той беше решил да я изведе от залата, но защо?

Когато гостите се разстъпиха, за да й дадат възможност да погледне към Лилиан Чатауърт, тя разбра какво става. Лилиан вървеше през залата с гордо вдигната глава. Лицето й сияеше. Усмивката й беше предназначена само за един мъж. За Гевин.

Джудит я гледаше, без да помръдне. Роклята й беше твърде ярка и не подхождаше особено добре на бледата й кожа.

Гостите си шепнеха възбудено. Очевидно се осведомяваха един друг, че Гевин Аскот е имал любовна връзка с Лилиан Чатауърт.

Джудит се обърна бавно към мъжа си и видя, че погледът му е втренчен в приближаващата жена. Тя спря пред него и му протегна двете си ръце. Гевин ги улови и ги целуна горещо.

Смехът на краля отекна оглушително в утихналата зала.

— Вие двамата май се познавате добре.

— Така е — отговори с усмивка Гевин.

— Да, познаваме се дори много добре — добави с тържествуваща усмивка Лилиан.

— Бих желала да разгледам градината — обърна се Джудит към Стивън и улови ръката му.

— Джудит… — започна смутено Стивън, когато излязоха навън.

— Сега не искам да говоря за тази жена. Не можеш да ме успокоиш, колкото и да се стараеш. Знам за нея и Гевин — знам го от деня на сватбата си. — Тя застана пред един розов храст и вдъхна дълбоко тежкия му аромат. — Той никога не ме е лъгал за отношенията си с нея. Никога не е крил от мен, че я обича.

— Не бива да се примиряваш с това, Джудит!

Тя се обърна рязко.

— И какво бих могла да направя? Кажи ми, какво! Той не ми вярва. Смята, че съм развратница. Аз отидох при Демари, за да го спася, а той ме обвини, че съм правила любов с него. Очаквам неговото дете, а той твърди, че е от Демари.

— Наистина ли детето е на Гевин?

— Значи той е казал и на теб, че ме обвинява в изневяра?

— Защо не му кажеш истината?

— За да ме нарече лъжкиня? Никога! Детето ще бъде мое, все едно кой е бащата!

— Джудит, за Гевин ще означава извънредно много да знае, че детето е негово.

— Ти ли ще отидеш да му кажеш? — ядоса се още повече тя. — Първо обаче ще трябва да отстраниш от пътя си любовницата му. Знам, че ще се зарадва на тази вест, но аз бих предпочела да запазя нещо и за себе си, колкото и егоистично да ти се струва това.

Стивън се отпусна на една каменна пейка и я погледна втренчено. Джудит не заслужаваше такова отношение от страна на съпруга си. Той съзнаваше, че в момента е твърде ядосан, за да застане пред Гевин, и реши да мълчи. Иначе нямаше да може да се овладее.

— Господарке! — извика женски глас.

— Какво има, Джоан? — попита изненадано Джудит.

— Трябва да се върнете в залата. Вечерята започва — обясни колебливо прислужницата.

— Няма да вечерям. Кажи им, че не се чувствам добре. Кажи им каквото искаш.

— Наистина ли смятате да го оставите в ръцете на онази мръсница? — попита сърдито Джоан. — Елате и седнете на масата.

— Джоан е права, Джудит — подкрепи я с усмивка Стивън.

— Лорд Гевин питаше за вас, господарке — добави Джоан.

— Колко великодушно от негова страна, че си е спомнил за мен — изсъска вбесено Джудит.

— Точно така, спомнил си е — обади се Гевин, застанал на входа на градината. — Върви си! — обърна се той към Джоан. — Трябва да говоря насаме с жена си. Ти също си върви! — нареди той на брат си.