Джуд Деверо - Джудит

— Ваше величество…

Елизабет й подаде ръка.

— Графиньо, радвам се, че ще останете известно време при нас. — Тя сведе леко глава и попита учудено: — Нещо лошо ли казах?

Джудит се усмихна сърдечно.

— Не, разбира се, че не. Само че никога не са ме наричали графиня. Знаете ли, баща ми почина неотдавна и…

— Трагична смърт. А мъжът, който е виновен за случилото се…

— …е мъртъв — довърши беззвучно Джудит. Споменът не преставаше да я мъчи. Никога нямаше да забрави как беше забила меча в гърба на Уолтър Демари.

— Вероятно сте уморена след пътуването. — Елизабет се усмихваше любезно. — Желаете ли да изпием по чаша вино в личните ми покои?

— С удоволствие, Ваше величество!

Кралицата напусна залата с отмерени крачки и Джудит я последва почтително.

Лилиан седеше пред огледалото. По цялата стая бяха разхвърляни рокли във великолепни цветове и кройки. Всяка одежда беше ушита с една единствена цел: да прави впечатление. Лилиан искаше всички да говорят за нея.

Когато видя великолепните тоалети на Джудит Рейвдаун на сватбата й, тя едва не умря от завист. Сега искаше да привлече отново интереса на Гевин.

Днес щеше да го види отново! Само заради него се обличаше така грижливо. Червената кадифена рокля, която носеше над розова туника, беше избродирана с огромни цветя. И й стоеше много добре, както установи със задоволство Лилиан след обстойно разглеждане в огледалото.

След страшните месеци с Едмънд Чатауърт тя имаше нужда от любовта и обожанието на Гевин.

— Разгледай добре диадемата — обърна се тя към прислужницата си Ела. — Нима смяташ, че тези сини камъни подхождат на очите ми? Какво си въобразяваш? — Тя смъкна накита и го захвърли настрана. — Онзи златар е глупак. Как е могъл да сложи такива камъни?

Ела се наведе и вдигна грижливо красивата диадема.

— Той работи за кралицата и Нейно величество е напълно доволна от него — осмели се да възрази тя. — Освен това каза, че никога не е създавал такава прекрасна диадема.

Ела знаеше как да умилостиви господарката си. Затова добави с мила усмивка:

— Няма скъпоценен камък на света, който може да се мери с цвета на очите ви.

Лилиан се почувства поласкана.

— Наистина ли смяташ така?

— Разбира се — увери я тържествено Ела. — Нито една жена не може да се мери с вас по красота.

— А какво ще кажеш за онази Рейвдаун? — Лилиан упорито продължаваше да я нарича с моминската й име и след сватбата й с Гевин.

— И тя — промърмори мрачно Ела. — Господарке, нали няма да сторите нищо, с което да заслужете гнева на Църквата?

— Какво бих могла да й направя? Гевин беше мой, преди да се ожени за нея. Смятам отново да го спечеля за себе си.

Ела знаеше от опит, че няма смисъл да възразява на господарката си. Въпреки това се осмели да изрази известно съмнение:

— Не забравяйте, че сте още в траур за съпруга си. А тя за баща си.

Лилиан избухна в смях.

— Баща й беше още по-отвратителен от скъпия ми съпруг.

— Не се говори така за мъртвите!

— Стига с тези глупости! — ядоса се не на шега Лилиан. След малко успокоено приглади роклята си и попита: — Смяташ ли, че веднага ще ме забележат?

— Кой би могъл да ви пропусне! — усмихна се с обич Ела.

Джудит стоеше до съпруга си. Чувстваше се слаба и безпомощна. Гостите бяха толкова разкошно облечени…

Гевин очевидно се ползваше с уважение в двора. Всички го посрещаха радостно и това я изпълваше с гордост. Той се отнасяше към нея като истински кавалер и тъй като знаеше, че не е свикнала с много хора и шумни празненства, оставаше до нея почти през цялото време.

За вечеря бяха наредени дълги маси. Музикантите вече настройваха инструментите си, за да забавляват гостите по време на яденето.

— Харесва ли ти тук? — попита тихо Гевин.

— Да. Макар че е доста шумно и цари ужасна бъркотия.

Гевин избухна в смях.

— И ще стане още по-лошо. Трябва само да ми кажеш, когато се умориш, и веднага ще си тръгнем.

— Не те ли притеснявам, като искам през цялото време да стоиш до мен?

— Дори напротив. Бих се ядосал, ако се държеше другояче. Нали виждам как мъжете те поглъщат с погледи.

— Така ли? — промълви изненадано Джудит. — Не бях забелязала.

— Моралът не е на особена почит в двора. Нравите са доста разпуснати. Не искам невинната ми малка женичка да попадне в лапите на някой опитен изкусител. Дръж се близо до мен или до Стивън. Хайде да отидем при него.

Двамата се опитаха да си пробият път към Стивън, който се беше облегнал на стената в отсрещния край на залата.