Джуд Деверо - Джудит

— Не знаеш ли, че добрата жена никога не се кара с мъжа си? — попита предизвикателно той. Сложи я да седне на един нисък клон и впи поглед в очите й, които бяха на еднаква височина с неговите.

— Искам да ти кажа, че когато си гневна, дяволски ме възбуждащ. — Видя как очите й се разшириха от уплаха и се удари по главата. — О, Джудит, забравих, че се боиш от височината! Моля те, прости ми! — Трябваше да положи немалко усилия, за да отвори вкочанените й пръсти, които стискаха до болка грапавия клон. Взе я отново на ръце, отнесе я на брега на потока и уви треперещото й тяло с кадифената пелерина. Отново се прокле, че е постъпил толкова необмислено.

Той я погледна дълбоко в очите, повдигна нежно брадичката й и целуна студените устни. Джудит се вкопчи в него като удавница.

— Дръж ме здраво! — пошепна умолително тя. — Не ме оставяй сама!

Сърцето му полетя към нейното. Ръцете му я държаха здраво.

— Никога няма да те оставя, скъпа моя. Никога!

Гевин беше разбрал, че Джудит е страстна натура, но никога не я беше виждал такава. Тя отговаряше на целувките му с дива страст. Захвърли пелерината надалеч и се притисна към слабините му. Опиянението й обзе и него.

Малките ръце на Джудит се мушнаха под ризата му. Тя го блъсна с все сила и когато той падна в тревата, легна върху него. От устата му се изтръгна задавен стон и тя се разсмя.

— Ако знаеш с какъв страх ме гледаш! — зашепна му страстно тя.

В очите му лумна пламъкът на страстта. Джудит потърси жадно устните му, той обхвана с две ръце хълбоците й и мощно проникна в нея. Телата им полетяха към върха на насладата.

— Събуди се, Джудит! — прошепна в ухото й Гевин. — Трябва да се върнем в лагера, преди другите да се събудят и да тръгнат да ни търсят.

— Какво ме интересуват другите… — промърмори Джудит и се уви в пелерината.

Гевин се надигна и я погледна. Никога не беше преживявал нощ като тази. Каква беше жената, която беше взел за съпруга? Изкусителка или перце, което се носеше по вятъра? Жена, която търсеше само своята изгода? Или наистина беше с добро сърце и се грижеше за другите, както твърдяха братята му?

Каквато и да беше, в любовта нямаше равна на нея.

— Да повикам ли Джоан да ти помогне в обличането? — попита учтиво той.

Най-после постигна желания успех. Джудит се отърси от сънливостта и седна в тревата. Вдъхна дълбоко свежия утринен въздух, прозя се и се протегна. Пелерината се свлече от раменете й и разкри натежалите й гърди.

— Велики Боже! — простена Гевин и отмести очи. — Покрий се или не мога да гарантирам, че ще стигнем до Лондон.

Джудит се усмихна уморено.

— Бих предпочела да остана тук. В кралския двор сигурно е много скучно.

Гевин се засмя и я уви в пелерината. После отново я вдигна на ръце.

— Събуди се най-после! Рейн и Майлс ще тръгнат днес и аз трябва да поговоря с тях.

Само след час Джудит стоеше между Майлс и Рейн. Двамата братя на мъжа й бяха облечени за път.

— Ще ми липсвате — въздъхна Джудит. — Много. Надявам се, че скоро ще ни дойдете на гости.

— Позволи ми да те целуна за сбогом — помоли почти плахо Рейн, вдигна я във въздуха и я целуна братски по бузата.

Майлс се засмя подигравателно.

— Така ли се целува красива жена? Ти нямаш представа как да се отнасяш с нежния пол. — После прегърна здраво Джудит и впи устни в нейните.

— Ти се забравяш! — изръмжа гневен глас зад гърба му.

Джудит се освободи от прегръдката на Майлс и се обърна към съпруга си. Очите му бяха потъмнели от гняв. Рейн и Майлс си размениха многозначителни погледи. Никога не бяха виждали брат си да ревнува.

— По-добре я пусни, че Гевин ще извади меча си — промърмори предупредително Рейн.

За да ядоса още повече брат си, Майлс я задържа още малко.

— Струва си дори да се бия за нея — засмя се той и най-после отпусна ръце.

— Надявам се да се съберем за Коледа — рече Рейн и удари брат си по рамото. — Много искам да видя шотландската лейди, която ще стане жена на Стивън.

Гевин издърпа Джудит да застане до него.

— Тогава до Коледа — изръмжа той.

Братята му възседнаха конете си и потеглиха, следвани от хората си.

— Наистина ли им се разсърди? — попита тихо Джудит.

Гевин въздъхна.

— Не мога да гледам как други мъже те докосват. Това важи дори за братята ми.

Джудит се взираше замислено пред себе си.

— Дано дойдат за Коледа. Тогава бебето ми ще бъде вече родено.

Бебето. Брадичката на Гевин се опъна. Не искаше да мисли за това дете. То беше от врага му. Той стисна силно ръката на Джудит и проговори хладно: