Джуд Деверо - Джудит

От стаята на Едмънд излезе мъж. Той не се огледа, а забърза право към стълбата. Лилиан, която виждаше като котка в мрака, зърна на жакета му кръв. Погледът й се стрелна към лицето му и тя едва не извика.

Джослин! Сърцето й се сви от болка. Това беше той и в същото време беше съвсем друг човек. Усмихнатият млад певец беше отстъпил място на студен, жесток убиец… По гърба на жената пролазиха студени тръпки.

— Джослин — прошепна задавено тя, но той не я чу. След като шумът от стъпките му заглъхна по стъпалата.

Лилиан се втурна като безумна към стаята на съпруга си. Като го видя да лежи целият в кръв, по лицето й се плъзна странна усмивка.

— Той е мъртъв — проговори студено тя. — Сега съм вдовица. Най-после щеше да има всичко, за което копнееше. Сега беше богата. Докато стоеше пред мъртвия си съпруг, тя правеше планове за бъдещето. Джослин й върна свободата. Сега пътят й към Гевин беше свободен.

В шатрата беше много горещо и Гевин не можеше да спи. Той погледна към Джудит, която дишаше спокойно и дълбоко. На устните му заигра усмивка. Бяха се любили много часове. Най-после Джудит беше заспала от изтощение.

Той стана и се облече. Никога нямаше да се умори да я люби. Тя събуждаше в него все нови и нови сили.

Той уви Джудит в една кадифена пелерина и я вдигна от леглото. Тя се сгуши в него, без да се събуди. Гевин излезе от шатрата и я понесе към гората.

Щом стигнаха до потока, той се приведе и целуна полуотворените й устни. Джудит се усмихна със затворени очи.

— Къде ме носиш? — попита сънено тя.

Не получи отговор, чу само тих смях. Гевин спря на полянката и я положи внимателно на тревата. Свежият въздух и пляскането на водата скоро я изтръгнаха от обятията на съня.

Гевин приседна до нея.

— Тази нощ отново ми каза, че си престъпила клетвата си. За коя клетва говориш?

Онова, което искаше да знае Гевин, беше защо жена му е убила Демари, след като той очевидно е означавал нещо за нея. Вече приписваше само на себе си вината, че тя бе отишла при друг мъж. Мислеше, че тя е престъпила клетвата, дадена му пред олтара и пред много свидетели, и искаше да чуе потвърждението от устата й.

Все още не се беше разсъмнало напълно и Гевин не забеляза изчервяването на Джудит. Тя нямаше представа какво става в главата на мъжа й.

— Не съм чак такова чудовище, че да не можеш да ми кажеш какво те измъчва — настоя меко той. — Отговори ми само на този въпрос. Обещавам, че повече нищо няма да те питам.

Залязващата луна се подаде иззад стената от облаци и Джудит видя лицето на Гевин. Тя сведе глава и призна:

— Дадох тази клетва в деня на сватбата и… не сдържах думата си.

Гевин кимна. Точно от това се беше опасявал.

— Наруших клетвата си в нощта, когато дойдох при теб — продължи тихо тя. — Онзи мъж нямаше право да твърди, че не спим в едно легло. Тези неща не засягат никого освен нас.

Гевин я изгледа смаяно.

— Не те разбирам…

— Говоря ти за клетвата. Нали ме попита каква клетва съм нарушила. — Тя забеляза, че той все още не разбира, и се опита да обясни: — Като те видях с… като ви видях в градината… — Джудит млъкна. Споменът беше твърде болезнен.

Гевин я погледна втренчено. Мозъкът му работеше трескаво. Изведнъж избухна в смях. Джудит се сви, сякаш я беше ударил.

— Защо ми се надсмиваш?

— Не ти се надсмивам. — Той не можеше да се успокои. — Когато си дала тази клетва, ти беше още девица. Не знаеше нищо за плътските радости. Нямаше представа за чувствата, които мога да събудя в теб и че няма да можеш без тях.

Джудит скочи на крака.

— Ти си непоносим! Какво си въобразяваш! Аз ти признах най-интимните си чувства, а ти се забавляваш! — Тя му обърна гръб и тръгна обратно.

Гевин успя да хване края на пелерината и я свали от гърба й. Джудит изпищя и се опита да скрие голотата си.

— Така ли ще се върнеш в лагера? — попита през смях той. Нави пелерината и я мушна под главата си. После се отпусна назад и затвори очи.

След минута той чу подозрителен шум в близкия храсталак и скочи стреснато. Обърна се към горичката и се опули смаяно.

— Ах ти, малка вещице! — извика той, когато Джудит излезе от храстите с тържествуваща усмивка. Беше покрила голотата си с богато разлистени клони.

Гевин се изправи и с престорен гняв сложи ръце на хълбоците си.

— Няма ли да спечеля поне един спор с теб?

— Съзнавам, че ти е много трудно — промърмори с лицемерно съчувствие тя.

Гевин се ухили, протегна светкавично ръка и смъкна от тялото й роклята от листа. Привлече я към себе си и прегърна голото й тяло, което блестеше като алабастър на лунната светлина.