Джуд Деверо - Джудит

— Да се връщаме в лагера.

След около час потеглиха на път. Яздиха цял ден и едва късно вечерта спряха за почивка. И двамата не бързаха да пристигнат в Лондон.

Гевин се наслаждаваше на пътуването. Чувстваше се все по-свързан с Джудит. Двамата водеха дълги разговори и си разказваха преживелици от детството.

Когато се навечеряха, Гевин седна в шатрата си пред сметководната книга. Трябваше да запише всички разходи по пътуването. Тази работа му беше неприятна, но управителят му беше болен. Освен това нямаше особено доверие на човека, който се беше съгласил да води сметките.

Гевин отпи глътка ябълково вино и погледна мрачно към Джудит. Тя седеше край входа на шатрата и плетеше. Съзнаваше, че тя бе предприела това мъчително начинание само за да му угоди. Забравил сметките, той я наблюдаваше с интерес. Видя как лицето й се зачерви, как чертите й се изопнаха и стисна зъби, за да не се засмее. Най-после реши да я избави от мъките.

— Не би ли могла да ми помогнеш? — предложи със сладък глас той. — Разбира се, ако нямаш нищо против да прекъснеш за малко плетенето. — Лицето му остана сериозно, когато Джудит с готовност захвърли настрана куките и кълбото. — Похарчили сме твърде много пари. Не разбирам как е станало — обясни мрачно той и й показа сметките.

Джудит прегледа внимателно колоните с цифри. Тази работа й беше добре позната и отговаряше на вкуса й много повече от плетенето. Изведнъж спря и посочи една цифра.

— Пет талера за хляб? Кой е поискал толкова много пари?

Гевин вдигна рамене.

— Сега ще се оправя с пекаря! — заяви сърдито Джудит и скочи от стола.

— Ами плетката ти? — извика подире й Гевин.

Тя се обърна ядосано, но като видя, че той само я дразни, отговори на усмивката му. Вдигна кълбото и го хвърли към него.

— Защо не продължиш ти?

Гевин седя дълго на стола си, вгледан в кълбото синя прежда. Когато Джудит я нямаше, шатрата беше празна и пуста. Той стана и отиде до изхода.

Огледа се и със задоволство установи, че жена му е взела управлението в свои ръце. Застанала насред лагера, тя даваше енергично нарежданията си. Правеше го любезно и никой не смееше да й противоречи.

Давам й един час, каза си с усмивка Гевин. После я искам обратно в шатрата. Искам отново да усетя тялото й до своето.

— Вие сте влюбена в него — установи делово Джоан, докато разресваше косата на господарката си.

Двете бяха станали рано и в шатрата цареше полумрак. В роклята от светлозелена вълна Джудит сияеше като бисер. Очите й светеха с нов блясък и я правеха още по-красива.

— Толкова ли е невероятно жената да обича съпруга си? — попита иронично Джудит.

— Не, когато той отговаря на любовта й. Бъдете предпазлива и не се обвързвайте твърде много с него. Защото, ако един ден узнаете, че той ви изменя, ще рухнете.

— Ние сме постоянно заедно. Ако не ме обича, той не би правил това, нали? — Джудит погледна с очакване прислужницата си.

— Права сте. Само че в кралския двор ще бъде различно. Там няма да бъдете сама с него. Освен това там са най-красивите жени на Англия.

— Стига си приказвала! По-добре се погрижи за косата ми! — заповяда сърдито Джудит.

— Разбира се, господарке — отговори спокойно Джоан.

Докато яздеха към столицата, Джудит мислеше непрекъснато за думите на Джоан. Любов ли беше онова, което изпитваше към Гевин? Дали щеше да понесе, ако го видеше в прегръдката на друга? Дори само при мисълта за това й ставаше студено.

— Добре ли си? — попита загрижено Гевин, който яздеше редом с нея. — Изведнъж побледня.

— Аз… мислех за крал Хенри. В двора му сигурно живеят много красиви жени.

Гевин хвърли развеселен поглед към Стивън, който яздеше от дясната страна на Джудит.

— Какво ще кажеш, братко?

— Не се страхувай, Джудит, ти можеш да се мериш във всяко отношение с тях — отговори кратко Стивън, после изведнъж обърна коня си и се присъедини към хората си.

— Не исках да го разсърдя — прошепна с болка Джудит.

— Не го разсърди. Стивън се тревожи за предстоящата си сватба. Не бива да се засягаш. Говорят, че момичето мрази всички англичани, и той вероятно очаква, че животът му ще бъде ад.

Джудит кимна сериозно и отново устреми поглед към пътя пред тях.

Когато седнаха да обядват, тя се отдалечи незабелязано от другите. Намери един храст със сочни малини и се наведе да ги обере.

— Не биваше да се отделяш от нас — обади се Стивън, който се беше приближил незабелязано.

Джудит скочи на крака. Сърцето й биеше като лудо.