Джуд Деверо - Джудит

— Сам? Сигурно е скрил там някоя жена!

Глейдис се изкиска.

— Защо да се задоволява с една, след като може да има много? И коя е жената, която живее в плевнята с него? Не е никоя от нас — всички са тук.

— Сигурна съм, че не седи сам в плевнята — настоя мрачно Бланш. — Хей ти! — извика заповеднически тя и махна на едно ново слугинче. — Я поеми тази работа. — Тя улови ръката на Глейдис и я повлече след себе си. — Ей сега ще разрешим тази загадка.

Двете момичета хукнаха към оборите.

— Я виж ти, той е излязъл и даже е отместил стълбата — установи раздразнено Бланш. После донесе стълбата, докато Глейдис следеше да не се появи отнякъде жената на ратая.

Бланш опря стълбата в гредите и събра полите си, за да се качи горе. Глейдис я последва.

— Джослин? Ти ли си? — чу се нежен женски глас. Бланш изгледа тържествуващо Глейдис и влезе в малкото скривалище на Джослин.

— Ние сме, Констанс.

Лицето на младото момиче беше покрито със синини и рани, повечето от тях заздравели. Като видя двете слугини, тя се сви уплашено на постелята.

— А аз си мислех, че си се махнала завинаги — заговори с мрачна физиономия Бланш. — Ето каква била причината за новите навици на Джослин. Заради теб ни е пренебрегнал.

— Аз бях полумъртва. Той се грижеше за мен. Спаси ме от сигурна смърт.

— Оплела си го в мрежата си, виждам. — В душата на Бланш нямаше и капчица съчувствие. Беше й ясно, че сините петна и раните не са от Джослин. Такива неща вършени само Едмънд Чатауърт. — Знае ли лорд Чатауърт, че си тук? — осведоми се злобно тя.

Очите на Констанс се разшириха от ужас. Бланш се изсмя доволно.

— Представяш ли си, Глейдис? Тя е любимка на нашия лорд и го мами с друг! Какво ще кажеш да я отведем обратно при Чатауърт?

Глейдис изпитваше съжаление към уплашената млада жена. Бланш стисна сърдито китката й.

— Тя ни измами, а ти се колебаеш! Тази вещица ни отне Джослин. Вече си има лорд Едмънд и пак не е доволна.

Глейдис се обърна отново към Констанс и в погледа й имаше само злоба.

— Ако не дойдеш доброволно при лорд Едмънд, ще му кажем, че Джослин те е скрил тук — заплаши я Бланш.

Констанс стана веднага и покорно ги последва. Само една мисъл се въртеше в главата й: трябва да запазя Джослин. Никога в живота си не беше получавала и трохичка нежност. В нейния свят имаше само хора като Едмънд, Лилиан и Бланш. През последните две седмици тя беше живяла в обятията на Джослин като в сън. Той й шепнеше любовни думи, пееше й песни за любов и я даряваше с нежността си.

А сега злото отново я връхлетя. Констанс вървеше след двете слугини като замаяна. Страхът я стискаше в железните си клещи и не й позволяваше да диша. Много скоро щеше отново да застане лице в лице с Едмънд Чатауърт.

— Чакайте тук — заповяда Бланш, щом влязоха в стаята на Чатауърт. — Аз ще доведа господаря.

— Мислиш ли, че ще дойде? — попита колебливо Глейдис.

— Разбира се, щом чуе кой го чака в стаята му. И внимавай да не избяга!

Много скоро Бланш се върна, следвана по петите от пухтящия Едмънд Чатауърт. Той не обичаше да го смущават, докато яде, но когато Бланш му разказа за Констанс, скочи като ужилен от стола си.

Той влезе в стаята, зарези здраво вратата и се обърна към Констанс, без да се интересува от треперещите от страх слугини.

— Я, виж ти, сладката ми Констанс! Значи не си умряла. — Той я улови за брадичката и я принуди да го погледне. — Тези очи — промърмори задавено той. — Преследваха ме и в съня…

Като чу шум зад гърба си, той се обърна и видя, че Бланш и Глейдис се мъчат да вдигнат резето на вратата.

— Останете тук! — Той сграбчи едното от момичетата. Глейдис изплака от болка, когато тежката му ръка се впи в китката й.

— Ние си имаме работа — осмели се да възрази Бланш. Гласът й трепереше. — Ние сме ваши предани слуги, сър.

Чатауърт блъсна Глейдис с все сила и момичето падна на пода.

— Да не мислите, че ще я оставите тук като кошница с плодове и ще ви пусна да си вървите! Къде я намерихте?

Бланш и Глейдис се спогледаха с ужас. Не бяха очаквали разпит. Искаха само да си върнат Джослин.

— Аз… не знам, господарю — заекна Бланш.

— Ти май ме смяташ за глупак? — изфуча разярено той. — Момичето е било в добро скривалище, иначе щях да я открия много по-рано. — Той изгледа с отвращение гърчещата се на пода Глейдис.

— Вие двете премълчавате нещо! Кого защитавате? — Той стисна ръката на Бланш и я изви на гърба.

— О, господарю, боли ме! — изхленчи тя.