Джуд Деверо - Джудит

— Нямаш ли какво друго да ми кажеш? — попита мрачно Гевин. Тя го гледаше и мълчеше. — Съгласна ли си с предложенията ми?

Добре, каза си решително Джудит. Нека бъде, както иска той.

— Ти ще дадеш на детето част от моите земи. Жертвата не е чак толкова голяма — отбеляза иронично тя.

— Смятам да те задържа при себе си. А можех да те изгоня!

Джудит се изсмя горчиво.

— Ти желаеш тялото ми. Не съм чак толкова глупава, че да не го разбирам. Затова искам повече от едно парче земя за детето си.

— Пари ли искаш?

— Искам да ме обезщетиш, че дойдох доброволно в замъка на Демари. — Джудит говореше с мъка. В гърлото й беше заседнала буца. Ала лицето й оставаше спокойно.

— Какво искаш да ти дам?

— Искам майка ми да се омъжи за Джон Басе.

— Нали знаеш, че мога да й намеря по-високопоставен съпруг?

— Тя обича Джон.

— Любов? Толкова ли е важно това?

— Ти нямаш представа какво значи да живееш без любов. Моля те да изпълниш желанието ми. Ти си най-близкият й роднина и имаш право да разрешиш този брак. Позволи й да се радва на любовта си.

Гевин я гледаше, без да помръдне. Беше толкова красива, че го омайваше. Ала по лицето й се виждаше, че е безкрайно самотна. Наистина ли той се бе държал толкова грубо с нея, че беше потърсила утеха при нищожество като Демари!

Без да съзнава какво прави, той протегна ръце и я прегърна. Отново си припомни как се бе качила на дървото, за да се спаси от глигана и колко безпомощна беше в страха си. Целият й кураж я беше напуснал. А после дойде тук, за да го спаси от лапите на врага.

— Аз не те мразя — пошепна в ухото й той. После притисна лице в уханните й коси. В главата му цареше хаос.

Той ли беше виновен, че жена му се бе отдала на друг мъж? Че носеше детето му? Защо я бе оставил без защита? Само веднъж се държа мило с нея — когато прекараха деня в гората. Трябваше честно да си признае, че и тогава се бе постарал само за да я върне в леглото си. Мислеше само за себе си. Никога за нея.

Той се отпусна в тревата и я привлече към себе си. Облегна се на едно дърво и я притисна нежно към гърдите си.

— Разкажи ми какво преживя в замъка на Демари — помоли глухо той.

Джудит го погледна крадешком. Не можеше да му се довери. Колко пъти беше изпитвала на гърба си противоречивите му изблици! Дружелюбието се сменяше с гняв. Тя въздъхна и се прилепи към силното мъжко тяло. Толкова беше копняла да го усети отново до себе си. Това са единствените чувства помежду ни, каза си с болка тя.

— Всичко свърши — проговори едва чуто тя. — Искам да го забравя.

Гевин смръщи чело. Близостта й го опияняваше.

— Джудит — прошепна пресипнало той и устата му потърси нейната. Целувката му пречупи съпротивата й. Тя въздъхна примирено и обви с ръце врата му. — Знаеш ли колко ми липсваше… — Устните на Гевин милваха тила й. — Когато се появи така внезапно в онази гадна дупка, помислих, че си ангел, паднал от небето. Уплаших се, че си само същество от сънищата…

— Аз съм жена от плът и кръв — проговори с лека усмивка Джудит.

Гевин я гледаше като замаян. След малко взе лицето й в ръцете си и я зацелува жадно. Изведнъж очите му потъмняха.

— Можех да те убия, като гледах как онзи нещастник те опипва пред очите ми.

Джудит се скова в прегръдката му. После извърна лице.

— Не! — изръмжа сърдито той и я задържа. — Защо даваш на другите повече, отколкото на съпруга си?

Това вече беше прекалено и Джудит не издържа. Вдигна ръка и го зашлеви с все сила.

Очите на Гевин засвяткаха от гняв, но само след миг се смекчиха. Той взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Права си. Държа се като глупак. Нека забравим всичко. Мисли само за днес. И за бъдещето.

Устата му отново завладя нейната. Джудит не беше в състояние да се отбранява. Копнежът я надви.

Роклята й падна под жадните му ръце. Обезумяла от желание, тя задърпа трескаво дрехите му. Голите им тела се срещнаха с дива страст. Забравили всичко около себе си, двамата се отдадоха без остатък на плътската наслада.

— Джослин май е започнал да се смята за нещо по-висше — проговори с омраза Бланш. Двете с Глейдис пълнеха стомните с вино.

— Може и да си права. — Глейдис не беше толкова злобна. Джослин липсваше и на нея, но това не я караше да го мрази.

— Какво ли го задържа? Вече не ходи толкова често при нея. — Бланш направи неопределено движение с ръка към стаята на Лилиан. — А в залата почти не се мярка.

— Крие се в своята плевня.