Джуд Деверо - Джудит

Шокът беше твърде голям. Тя бе убила човек!

— Стивън е тук! — извика тържествуващо Гевин и изтича до прозореца — Изкопали са подземни ходове под крепостната стена и камъните са поддали. — Той отиде при мъртвия и измъкна меча от гърба му. — Улучила си го точно където трябва. — Гласът му звучеше равнодушно. — За в бъдеще ще трябва да внимавам повече за собствения си гръб. По всичко личи, че си служиш доста умело с меча.

— Гевин! — извика добре познат глас.

— Рейн! — прошепна задавено Джудит. Очите й се напълниха със сълзи.

Гевин вдигна резето на вратата. Рейн нахлу вътре като вихър и го стисна за раменете.

— Добре ли си?

— Доколкото мога да бъда добре при тези обстоятелства. Къде е Стивън?

— Долу, с другите. Щурмуването на замъка беше детска игра, след като срутихме една стена. Слугинята, майката на Джудит и Джон бяха долу. Не можахме да намерим само Джудит.

— Тя е тук — обясни студено Гевин. — Погрижи се за нея. Аз отивам да търся Стивън. — След тези думи той мина покрай брат си и изскочи от стаята.

Рейн погледна крехката фигура, свита на края на леглото. Отначало изобщо не позна снаха си в мъжката туника. Тя го погледна унило и той видя, че по бузите й се стичат потоци сълзи. Изглеждаше толкова нещастна, че Рейн се втурна към нея и я грабна в обятията си.

Силни ридания разтърсиха гърдите й.

— Аз… аз го убих — стенеше тя.

— Кого, за Бога?

— Уолтър Демари.

Рейн я помилва утешително.

— А чия е кръвта по стената? — попита тихо той.

— На Артър Смитън. Той беше васал на Уолтър и е измислил целия план.

— Не плачи, Джудит, всичко ще се оправи. Ела с мен. Прислужницата ще ти помогне да облечеш други дрехи. — Рейн беше достатъчно тактичен и не попита защо роклята й е разкъсана и хвърлена на пода.

— Добре ли е мама?

— Даже повече от добре. Не може да откъсне поглед от Джон Басе. Гледа го, сякаш е добрият дядо Господ!

Джудит беше твърде объркана, за да го попита какво точно иска да каже.

Рейн я наметна с палтото си и я изведе от стаята.

— Знаеш ли за детето? — попита Стивън, който стоеше с Гевин в двора на замъка.

— Казаха ми — отговори студено Гевин. — Ела да поседнем в сянката на онова дърво. Отвикнал съм от слънчевата светлина.

— Държали са те в тъмна дупка…

— Да, почти през цялото време…

— Е, не ми изглеждаш много зле. Не приличаш на човек, умиращ от глад.

— Така е. Джудит… тя ми изпращаше храна по слугинята.

Стивън разглеждаше с интерес полусрутената кула. След малко отбеляза:

— Тя е проявила истинска смелост, като е дошла тук. Поела е огромен риск.

— Нищо не е рискувала! Тя беше луда по него, както и той по нея.

— Аз говорих с нея, но не останах с това впечатление.

— Значи си се излъгал — изръмжа раздразнено Гевин.

Стивън вдигна рамене.

— Това си е само ваша работа. Рейн ми каза, че е пристигнала покана да се явиш в кралския двор. Със съпругата си. Можем да пътуваме заедно. Кралят вика и мен.

Гевин беше уморен до смърт и копнееше за мека постеля.

— Какво иска кралят?

— Иска да се запознае със съпругата ти, а на мен да представи кандидатка за женитба.

— Кралят иска да те омъжи?

— Да, за една богата шотландка, която мрази всичко английско.

— Жалко за теб — промърмори едва чуто Гевин. — Знам колко е неприятно да бъдеш мразен от собствената си съпруга.

Стивън се ухили с разбиране.

— Разликата е, че това те засяга, докато аз съм напълно равнодушен. Ако бъдещата ми съпруга не се държи, както аз искам, ще я зарежа и никога няма да ми види повече. Ще твърдя, че е безплодна и ще си осиновя момче, което да наследи богатството й. Защо и ти не направиш така с жена си, щом като толкова те ядосва?

— Това означава да се разделя завинаги с нея — промърмори нещастно Гевин и Стивън избухна в смях.

— Тя кара кръвта ти да кипи, нали? Няма нужда да ми обясняваш. Нали я видях.

— Значи е измамила и теб, както измами Рейн и Майлс — заяви мрачно Гевин и изкриви лице. — Двамата полудяват само щом я видят.

— Знаеш ли какво се сетих… Какво ще направиш с Джон Басе и…

— Нека се ожени за нея, щом иска. Ако и лейди Хелън е като дъщеря си, Джон също ще преживее ада още на земята. Това ще бъде достатъчно наказание за необмислените му действия.

Стивън се тресеше от смях. Гевин скочи от мястото си.

— Крайно време е да тръгваме! — изкрещя невъздържано той.

Джудит се върна в лагера, който войниците на Гевин бяха издигнали в другия край на долината пред замъка на Демари.