Джуд Деверо - Джудит

Джудит не помръдваше. Къде ли можеше да избяга?

Уолтър я хвана за косата и изви главата й назад.

— Знам всичко! — после обърна лицето й така, че да види окървавеното, обезобразено тяло на Артър. — Той ми разказа достатъчно, преди да умре. Разбрах, че си ме смятала за сляп и глупав. Но аз не съм такъв. Знам как да се отнасям с жените, които ме лъжат.

Той я обърна рязко и я принуди да го погледне.

— Ти дойде само за да спасиш съпруга си, нали? Дойде само заради него. Говори! Какво би направила, за да го спасиш?

— Всичко — отговори едва чуто Джудит.

Уолтър я изгледа и се ухили доволно. После я блъсна с такава сила, че тя политна и се залови за един стол, за да не падне.

— Толкова ли го обичаш?

— Не го правя от любов. Той е мой законен съпруг.

— Но аз ти предложих повече любов, отколкото би могъл да ти даде всеки друг мъж — проговори жално Уолтър и очите му се напълниха със сълзи. — Цяла Англия знае, че Гевин е луд по онази безлична Лилиан Чатауърт.

Джудит не отговори. Устните му изтъняха, ъгълчетата се извиха презрително.

— Нямам намерение да разговарям повече с теб. Времето ти изтече — заяви високомерно той. Отиде до вратата и я отвори с трясък. — Махнете оттук този негодник и го хвърлете на свинете да го изядат. Щом свършите с него, доведете тук лорд Гевин и го заковете за стената.

— Не! — изпищя Джудит и се хвърли към него. — Моля те, не го мъчи повече! Аз ще направя всичко, което искаш от мен.

Уолтър затвори вратата и кимна доволно.

— Точно така. Ще направиш всичко, което искам — само че пред очите на съпруга си. Разбрахме ли се?

Джудит побледня и в гърлото й отново се надигна гадене.

— Ти… не говориш сериозно, нали? — прошепна едва чуто тя.

Уолтър видя бледото й лице и се ухили. Когато вратата се отвори, той се обърна с гръб към нея и проследи с поглед мъжете, които отнесоха безжизненото тяло.

— Ела тук! — заповяда той, когато отново останаха сами. — Искам да ме целунеш така, както си целувала законния си съпруг.

Джудит поклати глава. Светът се въртеше пред очите й.

— Ти и без това ще ни убиеш. Защо да ти се подчинявам?

— Ама ти наистина си била невероятно непокорна и дръзка — ухили се Уолтър. — Добре, ще ти отмъстя по друг начин. За всеки твой отказ лорд Гевин ще плаща с парче от плътта си.

Джудит се разтърси от отвращение.

— Да, да, добре ме чу — изсмя се злобно той.

Джудит размишляваше трескаво. О, Стивън, ела по-бързо, помоли се отчаяно тя. Трябваше веднага да стори нещо, за да отложи поне с няколко минути мъченията на Гевин. Дали Стивън вече беше събрал хората си, за да щурмуват замъка? В него беше цялата й надежда.

Вратата се отвори и въоръжените мъже доведоха Гевин. Целият беше омотан във вериги. Този път Уолтър Демари нямаше да му остави шанс за нападение.

Гевин погледна съперника си, после втренчи поглед в Джудит.

— Тя е моя! — изрева ядно той и направи крачка напред. След миг върху главата му се стовари силен удар и той се свлече в безсъзнание на пода.

— Приковете го за стената! — изкрещя Уолтър. Гласът му трепереше от страх.

Джудит усети как очите й се пълнят със сълзи. Плачеше, че Гевин има още сили да се съпротивлява, макар че беше окован във вериги. Цялото му тяло беше изранено, насинено и изподрано, беше изтощен от глад и въпреки това се бореше.

Трябваше ли сега тя да се откаже от борбата, да се покаже слаба и безпомощна? Единственият й шанс беше да спечели време, докато се появи Стивън. Трябваше да изпълнява безпрекословно всички желания на Демари.

От вниманието на Уолтър не убягна, че съпротивата й е сломена.

— Много умно от твоя страна — отбеляза той и избухна в луд смях, когато стражите изправиха ръцете на Гевин над главата и го приковаха за стената.

След като стражите излязоха, Демари вдигна чашата си и изля съдържанието й върху лицето на съперника си.

— Събуди се, приятелче! На искам да пропуснеш приятния разговор, който предстои. Можехме и ние да слезем долу, но там нямаше да ми е особено приятно да се позабавлявам с жена ти. Я погледни насам! Не е ли красива? Бях почти готов да воювам за нея, но снощи установих, че не си струва. — Той протегна ръка на Джудит. — Ела веднага тук и покажи кой е новият ти господар!

Гевин го ритна с обутия си в тежък ботуш крак и Уолтър едва успя да отбегне удара. Той отиде до масата и грабна един камшик за езда.

Кожените ремъци бяха кървави. Гевин получи удар през лицето и на бузата му остана кървава следа. Без да й обръща внимание, Гевин вдигна крак още веднъж. Ала не успя да го улучи.