Джуд Деверо - Джудит

За да разсее поне малко мъчителното си вътрешно безпокойство, тя се отдалечи от другите и навлезе в горичката, която започваше непосредствено след лагера.

Едва сега започваше да усеща в какво напрежение е живяла през последните дни, да не говорим за страха, който непрекъснато трябваше да потиска.

Тя седна в тревата край едно бистро поточе и вдъхна дълбоко свежия горски въздух. Искаше поне за малко да се наслади на спокойствието и самотата.

— Ще ми позволиш ли да наруша за малко идилията ти? — стресна я дълбок мъжки глас.

Рейн се беше надвесил над нея и я гледаше с усмивка. Тя му махна с ръка и той приседна до нея, без да чака повторна покана.

— Надявах се, че между теб и Гевин най-после се е възцарила хармония. Очевидно съм се излъгал — започна направо Рейн. — Защо уби Демари?

— Защото това беше единствената възможност — отговори едва чуто Джудит и сведе глава. Очите й бяха пълни със сълзи и тя не искаше Рейн да ги види. — Беше ужасно.

Рейн вдигна рамене.

— Понякога просто се налага. А Гевин? Защо не остана с теб, за да те успокои?

— Оттогава не сме разменили нито дума — отговори с въздишка тя. — О, Рейн, нека да говорим за нещо друго. По-добре ли е кракът ти?

Рейн понечи да отговори, когато до ушите им достигна весел смях. Хелън и Джон се разхождаха по брега на потока. Джудит искаше да извика майка си, но Рейн я задържа.

Джудит го погледна укорно, после се обърна отново към майка си и се смая. Двамата се прегърнаха и устните им се сляха. След малко се отдалечиха, като си шепнеха нежни думи.

— Господи, а аз дори не подозирах… — прошепна смаяно тя, когато двамата вече не можеха да ги чуят.

Рейн се ухили доволно.

— Какво ли не става по Божия свят. Гевин е намерил нов съпруг за майка ти. Радвам се, че ще има кой да топли леглото й.

Джудит го изгледа унищожително.

— И ти се интересуваш само от леглото! Всички мъже сте еднакви!

Рейн я гледаше с възхищение. Сърцето му й принадлежеше.

— За какво друго би могъл да мисли един мъж, като погледне хубава жена? — попита с усмивка той. После изведнъж се изправи. — Трябва да вървя. Ще дойдеш ли с мен?

— Не. Искам да остана още малко тук.

Рейн се огледа. Мястото му се стори сигурно и безопасно.

— Не бива да оставаш навън след залез слънце — напомни й той. — Ако не се върнеш навреме, ще дойда да те взема.

Джудит остана сама и отново бе нападната от мрачните си мисли.

Гевин вярваше в наглите лъжи на Уолтър Демари! Беше сигурен, че тя носи под сърцето си детето на неприятеля му. Джудит неволно попипа корема си.

Детето беше нейно. Само нейно! Каквото и да станеше, тя щеше да обича това дете и да се грижи за него.

— Какво ще правиш с нея? — попита Рейн и се отпусна тежко на един стол в шатрата на Гевин. Стивън седеше на едно ниско столче и точеше меча си на кремък.

Гевин седеше до масата и ядеше. Откакто беше в лагера, той ядеше почти непрекъснато.

— За жена ми ли говориш? — попита той между две хапки. — Много си се загрижил за нея.

— А ти я пренебрегваш — изфуча сърдито Рейн. — Тя уби човек заради теб! А ти дори не си й благодарил, че те спаси от смъртта. Знаеш ли колко е зле?

— Защото е убила мъжа, който й е направил бебе, нали! — изръмжа Гевин.

— Да ви донеса ли мечовете? — попита подигравателно Стивън. — Или предпочитате да се биете в пълно бойно снаряжение?

Рейн пое дълбоко дъх, за да се овладее.

— Прав си, братко. Исках само да вразумя Гевин. Той се държи невъзможно.

Гевин отмести чинията си и стана. Заразхожда се неспокойно напред-назад. След малко спря пред Рейн и изкрещя:

— Тя ще има дете от този мъж!

— От Демари? — Стивън спря да точи меча си и подсвирна през зъби. — Какво смяташ да правиш с нея?

Гевин се отпусна отново на стола си.

— Не знам. Рейн ме обвинява, че я наказвам с безразличието си. Какво друго бих могъл да сторя? Тя уби любовника си.

— Може би Демари я е заплашвал? Или я е отвел насила в леглото си?

Гевин сведе глава и в очите му се изписа безпомощност.

— Не знам защо го е направила. Тя беше ту на моя, ту на негова страна. Когато дойде при мен, заяви, че е готова да стори всичко, за да ме спаси. Ала когато ме отведоха при Демари, се държа като негова любовница. Откъде да знам кога се е преструвала и кога е била искрена?

Стивън проверяваше внимателно острието на меча си.

— Рейн има високо мнение за нея. Майлс също.

Гевин изпухтя презрително.

— Майлс е твърде млад, за да знае, че жените не се състоят само от красиво тяло. А Рейн — той се влюби в нея още от първия миг.