Джуд Деверо - Джудит

Алън стоеше със смръщено чело и размишляваше усилено. Скоро му стана ясно, че са го направили на глупак. Той влезе с големи крачки в замъка и тръгна да търси Лилиан Чатауърт.

Намери я в залата.

— Трябва да ви кажа няколко думички, госпожо! — изсъска гневно той, улови грубо ръката й и я издърпа да стане.

Пръстите му се впиха в меката й плът и тя изохка от болка. След миг се усмихна сладко.

— Разбира се, сър Алън. Винаги съм на ваше разположение.

Той я завлече в един тъмен ъгъл.

— Вие ме използвахте за користните си цели, а аз не търпя подобно отношение.

— Използвала съм ви за целите си? Не ви разбирам, сър.

— Не се правете на невинна. Знам, че мъжете идват на тълпи в леглото ви. Не съм толкова глупав, че да не мога да разбера кога ме мамят.

— Пуснете ме или ще викам!

Той я стисна още по-силно.

— Не ви ли харесва? Приятелите ми твърдят, че нямате нищо против да ви причиняват болка. Или това важи само за леглото?

Лилиан го гледаше втренчено.

— Какво искате от мен?

— Заради вашите лъжи за малко не причиних неприятности на лейди Джудит!

— Нали искахте да останете за малко сам с нея? Е, аз ви дадох тази възможност.

— Да, извършихте подлост. Тя е почтена жена и обича съпруга си. А аз не съм безскрупулен прелъстител.

— Но нали я желаете? — усмихна се Лилиан.

Алън я пусна рязко.

— Кой мъж не я желае? Тя е прекрасна.

— Не! Тя е студена и жестока… — изсъска вбесено Лилиан, но веднага млъкна.

Алън поклати глава.

— Не тя, вие сте студена и жестока, лейди Лилиан. Наблюдавам лейди Джудит дни наред и съм уверен, че тя е жена, която ще бъде обичана и когато косите й побелеят. Вие обаче… вашата красота е само външна. Вие сте коварна, злобна и безскрупулна. Един ден тези качества ще си проличат, ще ви направят грозна и всички ще се отвърнат от вас. — С тези думи той се обърна и я остави сама.

— Джудит, остани в леглото, сладката ми — прошепна Гевин, скрил лице в косата й. — Трябва да си починеш.

Джудит не отговори. Беше изтощена и не й се мърдаше. Гевин я целуна нежно по слепоочието и стана от леглото.

Той се облече бързо, без да откъсва очи от жена си. Щом се приготви, я целуна още веднъж и излезе от стаята.

Стивън вече го чакаше на стълбата.

— Е, ще празнуваме ли сбогуването ми с ергенския живот? — попита с усмивка той. — Имаш ли сили да се напиеш?

— Цялото вино на Лондон няма да стигне, за да ме напиеш — промърмори предизвикателно Гевин.

— Приемам предизвикателството — изсмя се Стивън. — Няма да мерим силите си с оръжие в ръка, а по друг начин. Разбрахме ли се? Аз съм готов. Ще ми се отрази много добре, ако за няколко часа престана да мисля за онази ужасна шотландка.

— Добре тогава. — Гевин удари брат си по рамото. Разбираше настроението му. И той не се беше чувствал по-добре преди сватбата си.

— Не мога да допусна това — рече Ела и посрещна спокойно укорителния поглед на господарката си.

— Откога ти определяш какво правя и какво не! — изфуча разярено Лилиан. — Твоята задача е да ми помогнеш да се облека и толкова!

— Не е редно да се хвърляте на шията на този мъж. Имате достатъчно обожатели. Всеки ден получавате по едно предложение за женитба. Няма друга като вас в двора. Защо не се задоволите с това? — продължи да възразява Ела.

Лилиан се обърна като фурия.

— Искаш да го оставя на другата? По-скоро бих умряла!

— Искате го, защото го обичате, така ли? — попита настойчиво Ела.

— Това не е толкова важно! — Лилиан дърпаше нервно брокатената си шапчица. — Той е мой! И няма да позволя никоя жена да ми го отнеме!

Тя излезе от стаята си и прекоси тъмния коридор. Беше разбрала, че в кралския двор винаги има хора, готови да кажат всичко срещу няколко монети. Всеки можеше да узнае онова, което искаше.

Шпионите й бяха донесли, че Гевин е седнал с брат си в залата и пие. А Лилиан знаеше от опит, че може лесно да се справи с пиян мъж.

Тя слезе бързо в залата, но не видя никъде Гевин и изруга полугласно. Забеляза едно слугинче, което седеше на стълбата и се прозяваше, и изтича към него.

— Къде е лорд Гевин? — попита остро тя.

— Излезе. Нищо повече не знам.

Лилиан сграбчи слугинята за рамото.

— Къде отиде?

— Как мога да знам?

Лилиан бутна в ръката й една златна монета и очите на момичето заблестяха.

— Какво мога да направя за вас?

Лилиан се усмихна доволно.

— Чуй ме добре…

Джудит се събуди от тихо драскане по вратата. Преди да отвори очи, посегна към възглавницата до себе си. Гевин го нямаше!