Джуд Деверо - Джудит

— Сигурно ти е неприятно, че не съм мъртва… Мъртва като моето бебе… — От очите й закапаха сълзи. — Иди при нея. Нали я искаш? Тя сигурно те чака.

— Джудит…

Кралицата улови ръката му.

— По-добре е да излезете, лорд Гевин…

Гевин сведе глава и закрачи към вратата. Стивън го чакаше в коридора. Двамата не си казаха нито дума. Слязоха по стълбите и щом се озоваха на двора, Стивън отведе брат си до една пейка. Двамата седяха и се взираха с невиждащи очи в настъпващото утро.

— Защо е обикаляла двореца посред нощ? — попита по едно време Стивън.

— Нямам представа. Знам само, че след като се разделих с теб, изкачих стълбата и паднах в първото легло, което ми се мерна пред очите.

— Сигурно се е събудила и е тръгнала да те търси…

Гевин мълчеше упорито.

— Ти криеш нещо от мен — укори го Стивън.

— Да. Когато Джудит ме намери, бях в леглото с Лилиан.

Изражението на Стивън се помрачи още повече. Гневът му избухна с дива сила.

— Можеше да убиеш Джудит! И всичко заради онази… вещица! Не, ти беше прекалено пиян, за да идеш при жена… — Той погледна втренчено брат си и се изуми от болката в очите му.

— Не съм завлякъл Лилиан в леглото — отговори глухо Гевин. — Бях замаян от виното, но не бях чак толкова пиян, че да не съзнавам какво правя. Събуди ме някакъв шум и видях Лилиан до себе си…

— Най-после си я видял, каквато е в действителност. Тя е уличница, братко, и то от най-долнопробните! Спала е с половината мъже в двора. Не я е грижа ратай ли е или лорд, стига само да задоволява страстта й.

Гевин се взираше мрачно пред себе си.

— Ако наистина е станала такава, значи само аз съм виновен за пропадането й. Когато се влюбихме, Лилиан беше девица.

Стивън избухна в истеричен смях.

— Девица? А граф Ланкастър се кълне, че я е имал още дванайсетгодишна!

— Не говори така…

— Тя търси във всичко само собствената си изгода — продължи безмилостно Стивън. — Не пожела да се омъжи за теб, а предпочете онзи дебелак Чатауърт само защото е богат.

— Баща й я е принудил…

— Гевин! Защо най-после не проумееш истинската й същност? Наистина ли вярваш, че онзи пияница, баща й, би могъл да й заповяда нещо? Ако наистина е бил корав и жесток мъж, както твърдеше тя, щеше ли да допусне дъщеря му да излиза нощем от замъка и да се среща с теб по горите? Сигурен съм, че тази мръсница нарочно те е завлякла в леглото си, свалила е роклята от гърба си и е изпратила някой да повика Джудит.

Гевин скочи от мястото си. Не искаше да слуша нищо повече.

— Отивам да видя как е Джудит — обясни глухо той.

На вратата го посрещна акушерката. Гевин я сграбчи за рамото.

— Как е тя?

— Спи. Детето се роди мъртво.

Гевин пое дълбоко въздух.

— Ще оздравее ли жена ми?

— Не мога да кажа. Загуби много кръв. Откога сте женени?

Гевин не разбра въпроса.

— Почти четири месеца.

— Детето беше доста голямо. Сигурно го е заченала в нощта на сватбата или в някоя от следващите нощи.

Тя понечи да излезе, но Гевин я задържа.

— Откъде знаете кога е заченато детето?

— Я ме погледнете! Аз съм стара жена и имам богат опит в тези работи.

— Мога ли да я видя? — попита развълнувано Гевин и нахлу в стаята, преди акушерката да е успяла да отговори.

Валеше като из ведро, бурята люлееше могъщите стари дървета. По сивото небе се стрелкаха светкавици, следвани от оглушителен гръм. Ала четиримата, които следваха мъничкия ковчег, не се тревожеха от времето.

Стивън стоеше до Гевин. Хелън се подпираше тежко на Джон. Водата се стичаше по косите и дрехите им.

„Моят син“, повтаряше си Гевин. Той отнасяше първия си син в гроба. В ушите му отекваха злобните думи, с които беше обвинил Джудит, че очаква дете от Уолтър Демари.

Той, само той беше виновен за смъртта на детето им. Гевин притисна лице с ръцете си и за първи път в живота си заплака.

През това време Джоан седеше до спящата си господарка. Лицето на Джудит беше бледо като възглавницата.

Гевин се върна от гробището и се присъедини към Джоан. Двамата седяха мълчаливо до леглото на болната и не смееха да се погледнат.

Най-после Джоан наруши мълчанието.

— Какво ще правите с нея?

— Какво да правя? Моля се да оздравее — отговори искрено Гевин.

Джоан махна сърдито с ръка.

— Говоря за лейди Лилиан. Само тя е виновна за смъртта на детето. И за болестта на господарката.

— Дръж си езика! — изръмжа раздразнено Гевин.

— Няма да мълча! Долу в кухнята седи една слугиня и ще си изплаче очите. Твърди, че е дошла тук да повика лейди Джудит, защото онази мръсница й заповядала да го стори. Искала съпругата ви непременно да ви види в леглото с нея. Жената казва, че била готова да направи всичко за няколко златни монети, но не вярвала, че ще я замесят в убийство.