Джуд Деверо - Джудит

Най-после Гевин проумя, че не може повече да отлага часа на истината.

— Искам да говоря с онази жена — изрече мрачно той.

Джоан скочи. След малко се върна, влачейки след себе си едно треперещо от страх момиче.

— Ето я злодейката!

Гевин измери момичето с мрачен поглед.

— Разкажи ми какво знаеш за злополуката.

— Злополука! — промърмори подигравателно Джоан, но улови сърдития поглед на Гевин и млъкна.

Момичето разказа подробно за случилото се през нощта. Отначало се запъваше и мънкаше, после заговори бързо и решително.

— Моля ви, милорд, не казвайте на лейди Лилиан, че съм я издала! Тя е способна да ме убие!

Лицето на Гевин беше безмилостно.

— Сега ме молиш за милост, нали? А кой прояви милост към детето ми, към жена ми? Махни я оттук! — заповяда ядно той. — Не мога да я гледам.

Джоан сграбчи слугинята за ръкава и я извлече от стаята.

Джудит гореше в треска. Сънищата й бяха страшни. Измъчваха я объркани картини, тя се мяташе безсилно по възглавниците и стенеше задавено.

По някое време заспа от изтощение и кошмарите изчезнаха. А после чу гласа на Гевин и усети ръката му на челото си.

— Слава Богу! Треската отмина. Температурата е спаднала. Благодаря ти, Господи! — Ръката му отново помилва челото й.

— Как се чувстваш, Джудит?

— Не ме докосвай! Махни се оттук! — прошепна изтощено тя. Гевин кимна и устните му се опънаха в тънка линия.

В този момент вратата се отвори. Влезе Стивън. Като видя, че снаха му се е събудила, лицето му се отпусна. Той се втурна към леглото, грабна ръката на Джудит и я поднесе към устните си.

— Слава на Бога! Толкова ни беше страх за теб…

Джудит го погледна с насълзени очи.

— Момче ли беше? — попита едва чуто тя.

Стивън кимна и преглътна мъчително.

Тялото й се разтърси от силни ридания. Гевин седеше до нея с наведена глава и увиснали рамене. Стивън не можеше да каже кой от двамата е по-отчаян.

Гевин никога не беше виждал жена си да плаче така горчиво. Но най-мъчителното беше, че тя не търсеше утеха при него.

— Не бива да се вълнуваш, скъпа моя. Трябва да почиваш — укори я нежно Стивън. — Беше много болна.

— Откога съм така?

— От три дни. Треската беше ужасна.

Джудит изхълца още няколко пъти, после вдигна глава и изгледа учудено девера си.

— О, Стивън, та ти трябваше отдавна да си заминал! Какво стана със сватбата ти?

Стивън направи опит да се усмихне.

— Закъснях, вярно е. Венчавката трябваше да се състои тази сутрин.

— Господи… Изпрати ли поне вест, че ще закъснееш? — попита развълнувано тя.

Стивън поклати глава.

— Честно казано, забравих. Всички мислехме само за теб. Знаеш ли колко близо беше до смъртта!

Джудит се чувстваше невероятно слаба и безпомощна.

— Но сега вече ще тръгнеш, нали? — попита с надежда тя.

— Щом треската ти е попреминала, мога да тръгна по-спокойно.

— Да, обещай ми! Не искам и твоят брак да започне като моят. Искам да бъдеш по-щастлив от мен.

Стивън хвърли бърз поглед към брат си. Лицето на Гевин беше като каменна маска.

— Заповядал съм да оседлаят коня ми. Тръгвам най-късно след час.

Джудит кимна и затвори очи. Само след минута заспа. Гевин я погледна и се надигна тежко.

— За съжаление и аз забравих сватбата ти…

— Тя продължава ли да ти се сърди? — попита меко Стивън.

Гевин кимна мрачно.

— Не може да ме понася.

— Поговори с нея. Разкажи й как се чувстваш. Кажи й истината за Лилиан Чатауърт. Тя ще ти повярва.

Стивън прегърна брат си и Гевин се постара да се усмихне.

— До Коледа. Трябва да ни дойдете на гости, за да ни представиш съпругата си.

— Разбира се. Нали ще поговориш за всичко с Джудит?

— Ще почакам да оздравее.

Когато Джудит се събуди, в стаята беше тъмно. Джоан се беше свила на сламеника си до вратата и спеше. Джудит се чувстваше по-силна, дори изпита глад.

— Джоан! — повика тихо тя.

Прислужницата скочи на крака и се втурна към леглото. На лицето й грееше усмивка.

— Лорд Гевин каза, че се чувствате по-добре, а аз не му повярвах.

— Дай ми да пия — помоли Джудит. Устата й беше пресъхнала.

Джоан отиде да донесе каната. Тъкмо подаде чашата на господарката си, когато вратата се отвори. Гевин влезе с табла, на която имаше ядене.

— Не искам да го виждам! — прошепна безсилно Джудит.

— Излез! — заповяда Гевин на слугинята.

Джоан остави чашата до леглото и побърза да изпълни заповедта. Гевин остави таблата на масичката.