Джуд Деверо - Джудит

— По-добре ли си?

Джудит го погледна злобно.

— Донесох ти бульон. Сигурно умираш от глад.

— Няма да приема нищо от теб. Няма да ям, нито ще търпя компанията ти.

Гевин не губеше търпение.

— Ще поговорим за всичко, когато оздравееш.

— Да не мислиш, че ще се променя? Времето няма да ми върне нито доверието към теб, нито загубеното бебе. Никога няма да го държа в прегръдката си, да гледам в очичките му…

— Аз също страдам от загубата, Джудит. Това дете беше и мое.

— О, значи междувременно си узнал всичко? Да не искаш да изпитвам съчувствие към теб? Или пак се преструваш?

— Не, Джудит. Искам само да ме изслушаш. Ще ти кажа всичко.

— Да те изслушам? А ти чувал ли си ме някога? Вместо да се вслушаш в думите ми, избухваше в луд гняв и почваше да ме ругаеш. Непрекъснато ме сравняваше с онази, другата!

— Джудит! — Гевин посегна към ръката й.

— Не ме докосвай! Отвращавам се от теб!

Очите му потъмняха от гняв.

— Ще говоря, а ти не ме слушай, ако искаш! Ти беше права да ме обвиняваш. Аз допуснах Лилиан да ме заслепи и упорито отказвах да видя грешките й. Виждах я такава, каквато исках да бъде.

Джудит не каза нито дума повече. Гевин напразно се опитваше да разбере какво ставаше в главата й.

— Започнах да проумявам глупостта си, когато разбрах, че те обичам. Отначало се борех срещу тази любов. Бях твърдо убеден, че сърцето ми принадлежи завинаги на Лилиан. Сега знам, че съм сгрешил. Обичам само теб. Обичам те отдавна. Знам, че и ти ме обичаш!

Лицето й остана твърдо.

— И какво? — попита тихо тя. — Да не би да очакваш, че сега ще се разплача и ще падна в обятията ти? Ти отиде в леглото на онази жена и твоето мръсна похот уби детето ми.

— Не съм отишъл доброволно в леглото й! — изкрещя вбесено Гевин. Търпението му беше на изчерпване. — Лилиан ти е погодила този мръсен номер. Бях пил много и главата ми беше замаяна. Можеха да ме сложат в леглото с дива котка и пак нямаше да разбера какво става.

Усмивката й беше студена.

— И хареса ли ти дивата котка?

Гевин се ядоса още повече.

— Аз се опитвам да ти обясня, но ти не ме чуваш! Казах, че те обичам! Какво друго да направя?

— Ти нищо не разбираш. Не ме е грижа обичаш ли ме или не. Твоята любов няма стойност за мен. Ти я даваш на всяка жена, която я поиска. Само преди дни бях готова да дам живота си, за да чуя това признание от устата ти. Очевидно трябваше да загубя детето си, за да се вразумя.

Гевин се отпусна на едно столче и я погледна с безкрайна болка.

— Значи ти няма да ми простиш… Разбирам те. Имаш право да се сърдиш…

— Аз не се сърдя. И не те мразя. Просто не мога да живея повече с теб. Ще помоля краля да разтрогне брака ни. Ще получиш половината от земите на Рейвдаун и… — Тя млъкна безсилно.

Гевин скочи като ужилен.

— Ще ти изпратя Джоан. Трябва да хапнеш нещо — заяви кратко той и излезе от стаята.

Джудит не се помръдна. Чувстваше се празна и безчувствена. Как да му повярва, че я обича, след като непрекъснато го виждаше в леглото с другата?

Джудит остана в леглото още три дни. Спеше много и не приемаше никакви посетители.

На четвъртия ден Джоан събуди господарката си и отметна завивката.

— Крайно време е да станете. Чака ви много работа.

Тя и донесе разкошен халат от сиво кадифе, подплатен с хермелин.

— Но аз не искам да стана — промърмори недоволно Джудит и се обърна на другата страна.

Джоан остана неумолима.

— Трябва най-после да се раздвижите!

Джудит беше твърде слаба, за да й се противопостави. Уви се в топлия халат и Джоан я отведе до прозореца. Свежият утринен въздух беше много приятен и й се отрази добре. Тя дишаше с пълни гърди и се наслаждаваше на великолепната гледка. Много дами и господа бяха излезли на ранна разходка. Далече от тях Гевин седеше самотен на една пейка.

Той беше обикнал това скрито кътче, където можеше да се остане незабелязан и да размишлява. Тази сутрин обаче бе прекъснат от добре познат глас и се обърна сърдито.

— Как смееш! — изфуча разярено той и усмивката застина на устните на Лилиан.

— Моля те, нека да ти обясня…

— Няма какво да ми обясняваш!

Лилиан се извърна и вдигна ръка към очите си. Когато отново погледна любимия си, беше успяла да се разплаче.

— Направих го само заради теб. Толкова много те обичам…

— Не искам да чуя нито дума за любов! Съмнявам се, че знаеш какво означава това чувство. Говорих със слугинята, която си подкупила. Планът ти е дяволски хитър, признавам…