Джуд Деверо - Джудит

Джудит и Алън Феърфакс оставиха зад себе си шума и бъркотията на кралския двор и се запътиха към гората, разположена извън стените на замъка. Разходката беше дълга и двамата й се наслаждаваха.

Следобедът мина прекрасно. Джудит слушаше с усмивка комплиментите на рицаря и отново и отново осъзнаваше колко малко мъже е познавала през живота си.

Алън беше приятен събеседник. Двамата се смееха и бъбреха и времето минаваше бързо.

Когато слънцето наближи хоризонта, Алън се надигна и заговори със съжаление:

— Време е да се връщаме. Жалко е, че тази великолепна разходка трябва да свърши.

— Аз също прекарах много приятен следобед. Освен това се радвам, че се отдалечихме от двора. Вечните им клюки и интриги са непоносими.

— Трябва да се чувствате поласкана, че се погрижихте за толкова много приказки. От години не е имало такива интересни събития.

Джудит избухна в смях.

— Не бъдете жесток с мен! Не ми говорете за миналото. — Тя го улови под ръка и го погледна с усмивка.

— Аха! — изсъска яден женски глас зад гърба й. — Ето къде сте се скрили!

Джудит се обърна стреснато и срещна горящия от омраза поглед на Лилиан.

— Той ще бъде мой! — изфуча жената и пристъпи към съперницата си. — Скоро ще ти се насити и ще се върне при мен.

Джудит видя безумния блясък в сините очи на Лилиан и се уплаши. Забравила всяка предпазливост, жената се хилеше коварно и показваше неправилните зъби, които иначе така умело криеше.

Алън се хвърли между двете жени.

— Вървете си! — заповяда той на Лилиан.

— Сега пък се криеш зад новия си любовник! — изкрещя вбесено тя. — Сигурно нямаш търпение да получиш развод! Още отсега се забавляваш с него!

Алън пристъпи към нея и впи пръсти в рамото й.

— Ако не се махнете веднага оттук, ще си имате работа е мен. Търпението ми е на изчерпване.

Лилиан го изгледа унищожително, но не посмя да възрази. Врътна се и се отдалечи с гордо вдигната глава. Джудит се загледа замислено след нея.

— Изглеждате уплашена — прошепна съчувствено Алън.

— Прав сте — отговори с въздишка тя. — Тази жена е способна на всичко. Винаги когато я гледам, ме обзема някакво странно предчувствие за беда. И в същото време изпитвам съжаление към нея, макар да ми е неприятелка.

— Не бъдете толкова великодушна. Спомнете си какво ви стори тази жена. — Алън направи още една крачка към Джудит. Беше замаян от красотата й. Златната коса блестеше на фона на залеза, а невероятните й очи го влудяваха.

Той улови нежно брадичката й и вдигна лицето й към своето. Устните му намериха нейните.

— Вие сте прекрасна жена, Джудит. — Целувката му стана по-настойчива.

Джудит беше изненадана. Не се отврати от целувката на Алън, не я намери безсрамна, но и не се развълнува. — Прие я, без да усети огъня, който пламваше в тялото й при целувките на Гевин.

В следващия миг някой я сграбчи за рамото и я дръпна настрана. Тя политна към едно дърво и пред очите й притъмня. Когато се овладя и се огледа, Алън лежеше на земята и от устната му капеше кръв. Гевин стоеше заплашително над падналия, готов повторно да се нахвърли върху съперника си.

Джудит се втурна да помогне на Алън.

— Не го докосвай, Гевин!

Той я бутна настрана.

— Как смеете да се доближавате до жена ми! Заслужавате да ви убия! — изфуча вбесено той.

Алън се изправи и ръката му се стрелна към меча. В погледа му имаше омраза. Джудит се хвърли между двамата мъже.

— Защо искаш да се биеш за мен, след като заяви, че повече не ме искаш? — попита гневно тя.

Погледът на Гевин потъмня още повече.

— Какви ги говориш? Ти поиска развод, не аз!

— Ти ми даде достатъчно основания за тази стъпка! — отговори злобно тя. — През целия ни брак се караше с мен и ме ругаеше, докато аз бях готова да ти дам любовта си.

— Ти никога не ми предложи любов — отговори с болка той и лицето му се отпусна.

Джудит го погледна втренчено.

— Гевин, откакто съм омъжена за теб, не правя нищо друго. Опитвам се да ти бъда добра съпруга. А ти искаше само нея и мислеше само за нея! — Тя сведе глава, за да скрие сълзите си.

Гевин направи крачка към нея, но спря и отново се обърна към Алън с горящ от омраза поглед. Джудит усети напрежението между двамата и побърза да се намеси.

— Ако му сториш нещо, ще съжаляваш! — проговори предупредително тя.

Гевин смръщи чело, после изведнъж се усмихна.

— А аз бях повярвал, че моята Джудит е изчезнала — промълви меко той. — Сега се оказва, че тя просто е играла друга роля.