Джуд Деверо - Джудит

— Ти имаш нещо, което аз искам.

Джудит вдигна гордо глава.

— За Гевин ли говорите?

Лилиан се ухили доволно.

— Да, говоря за моя Гевин. Той принадлежи на мен.

— Защо не се омъжихте за него, когато ви направи предложение? — попита спокойно Джудит.

Лицето на Лилиан се разкриви от гняв и тя понечи да се нахвърли върху съперницата си. Джудит се отдръпна настрана и успя да избегне удара. Ела се втурна към господарката си.

— Не се вълнувайте! Не си струва.

Лилиан се отпусна. Очевидно се вслушваше в съветите на камериерката си.

— Елате с мен. Трябва да си починете, за да изглеждате добре, когато дойде лорд Гевин.

— Права си. Трябва да бъда красива за него — отговори Лилиан и извърна глава, за да не гледа Джудит.

Завързаха пленницата за един стол. След като Лилиан напусна стаята, Ела седна на друг стол и извади плетката си.

— Чия е тази къща? — попита тихо Джудит.

Ела отговори, без да вдига очи:

— Принадлежи на господарката ми, лейди Чатауърт — В гласа й имаше гордост.

— Защо съм тук?

Ела спря за миг.

— Моята господарка желае да види лорд Гевин.

Джудит поклати глава.

— И ти й вярваш? Смяташ ли, че тази разкъсвана от омраза фурия ще се задоволи с това?

Ела захвърли плетката.

— Няма да допусна да говорите така за лейди Лилиан! Аз я познавам най-добре от всички. Животът й беше много труден. Тя има право да бъде щастлива! — Ела млъкна внезапно и пристъпи към прозореца.

— Тя е луда! Обезумяла е от мисълта, че Гевин не я иска!

— Не! — изкрещя задавено Ела, но бързо се успокои. — Лорд Гевин никога няма да я отблъсне. Не и моята Лилиан. Всеки мъж я иска в леглото си. Тя е красива. Беше най-прелестното дете, което някога съм виждала.

— Значи я познаваш отдавна?

— Да. Не можах да си имам свои деца. Тя беше за мен като небесен дар.

— Значи би направила всичко за нея…

— Да, всичко — отговори просто Ела.

— А готова ли си да ме убиеш, ако Лилиан настоява да получи съпруга ми?

Ела смръщи чело. В погледа й се появи тревога.

— Няма да ви убия. Моята лейди има нужда от малко време, за да накара лорд Гевин да се влюби отново в нея. А вие не й позволявате да го вижда. Отнехте й го и не се трогвате, като я виждате как страда.

Джудит усети как в гърдите й се надига гняв.

— Тя ме излъга, разпространяваше клевети по мой адрес, изобщо, направи всичко, за да ми отнеме съпруга. Смъртта на детето ми тежи на съвестта й.

— Знаете ли колко й се искаше да има дете! Дете от лорд Гевин! Вие й откраднахте и тази надежда. Затова не ми плачете, че сте загубили детето си! Загубихте нещо, което не ви се полагаше!

Джудит понечи да каже още нещо, но замълча. И слугинята беше луда като господарката си. Каквото и да й кажеше, тя щеше да защитава Лилиан със зъби и нокти.

— Какво смятате да правите с мен?

Ела се зае отново с плетката си.

— Ще бъдете наша гостенка. Лорд Гевин ще дойде и ще се влюби отново в господарката ми. Ще си спомни за миналото и ще ви забрави, защото той я обичаше много преди да се появите вие. Това е истинската любов. Той се ожени за вас само защото сте богата. Сега обаче и моята господарката е богата. Тя също ще донесе голяма зестра на семейство Аскот.

Джудит седеше мълчаливо на стола си и наблюдаваше слугинята. Знаеше, че е безсмислено да задава повече въпроси.

Гевин не искаше да повярва, че Лилиан наистина е отвлякла Джудит. Все още беше убеден, че тя е мила и добра и само голямата й любов към него я е подтикнала към някои зли дела.

Когато намери портата отворена, погледна тържествуващо Алън. Невъзможно беше да държат пленница в този отворен за гости дом.

Лилиан го посрещна в двора.

— Толкова се надявах, че ще дойдеш отново при мен. — Тя носеше великолепна рокля от синя коприна, със същия цвят като очите й.

Гевин слезе от седлото и я поздрави хладно.

— Тук ли е жена ми?

Очите на Лилиан се разшириха от изненада.

— Жена ти ли? — попита невинно тя.

Алън се приближи и я сграбчи за рамото.

— Къде е Джудит, вещице? Няма ли най-после да престанеш да лъжеш!

Гевин го блъсна грубо настрана.

— Какво ти става? — изфуча ядно той. После се обърна към Лилиан: — Искам да чуя отговор на въпроса ми.

— Заповядай вътре. — Лилиан погледна лицето му и потрепери. — Ще видиш, че не е при мен.

— Тогава ще продължим пътя си. Жена ми беше отвлечена и трябва да я намеря. — Той се обърна и улови юздите на коня си.

— Гевин, не си отивай! — Лилиан се хвърли на гърдите му.

— Не ме напускай пак! Жена ти… жена ти е тук!