Джуд Деверо - Джудит

Алън се закашля, за да скрие смеха си. Джудит изпъна рамене и се обърна да си върви. Не понасяше мъжете да й се надсмиват.

Гевин я проследи с поглед, не знаейки към кого да се обърне. Искаше да получи удовлетворение от Алън Феърфакс, но много повече искаше да прегърне жена си. Направи второто.

Алън видя как съперникът му се втурна към жена си и я заключи в обятията си и въздъхна завистливо. Остави двамата сами и се запъти бавно към двореца.

— Ако не престанеш да се съпротивляваш, ще те отнеса да онова дърво и ще те кача на най-високия клон, за да молиш за милост! — заплаши Гевин.

При тази ужасна представа Джудит утихна. Гевин я притисна до себе си и се отпусна на затоплената земя.

— Е, така е по-добре — промърмори той. — А сега ме изслушай. Нямам намерение да ставам за посмешище на краля и на целия двор заради теб!

— Все пак се позабавлява добре, нали! — изфуча сърдито тя.

— Сигурна ли си? А ти? На теб хареса ли ти?

Джудит поклати глава.

— Не. Но вината не беше моя.

— Вярно е. Ти не си виновна за нищо. Но аз ти казах, че те обичам. Дори те помолих за прошка!

Тя щеше да избухне, но той сложи пръст на устните й.

— Нямам намерение да се карам с теб. Ти си моя жена и ще останеш завинаги такава. Няма да има раздяла. Никога вече няма да ходиш в гората с млади рицари. Утре се връщаме у дома. Дворът ми омръзна до смърт. Сигурно ще мине доста време, докато клюкарите замлъкнат, но все ще го понесем някак.

Гевин помълча малко, но когато Джудит не каза нищо, продължи решително:

— Повярвай, съжалявам безкрайно за онова, което ти причини Лилиан. Аз също пролях много сълзи за загубата на детето ни. Надявам се скоро да си имаме друго. Надявам се един ден раната ти да зарасне. Раздялата не е решение, разбери.

Джудит не се помръдваше.

— Нямаш ли какво да ми кажеш? — попита нетърпеливо той.

— Какво да кажа? Разрешено ли ми е да имам свое мнение?

Гевин не знаеше какво да отговори. Умираше от страх, че Джудит ще откаже да се вслуша в гласа на разума и ще настоява за анулирането на брака им.

Когато я чу да се смее, той загуби ума и дума.

— И двамата сме глупаци — заговори задъхано тя. — Обичаме се, а не правим нищо друго, освен да се караме.

— О, Джудит… — прошепна смаяно той.

Тя вдигна лице към него.

— Аз те обичам, Гевин. Още от първия ден на брака ни мечтаех как някога ще ми признаеш любовта си. Обикнах те в мига, когато те видях пред църквата…

Той се наведе над устните й и я целуна с такава страст, че тя се разтрепери. А когато ръцете му замилваха пълните й гърди, стегнати в корсажа, копнежът й да го усети дълбоко в себе си стана нетърпим.

Гевин усети желанието й и му отговори с цялата си страст.

— Ела. Ще си потърсим някое усамотено местенце — предложи дрезгаво той.

Двамата се уловиха за ръце и навлязоха в гората. Не подозираха, че някой е наблюдавал страстната любовна сцена. Лилиан притискаше лице към кората на едно дърво и трепереше от безумен гняв.

— Елате, господарке! — молеше я Ела и се опитваше да я откъсне от дървото. Лилиан се взираше с омраза към отдалечаващата се двойка и отново и отново се кълнеше, че няма да се предаде толкова лесно.

Сбогуването с двора не беше лесно за Джудит. Тя бе намерила тук много нови приятели, а с кралицата я свързваше искрена дружба.

Когато сведе глава пред краля и направи дълбок реверанс, лицето й пламтеше от смущение. Изрази с подбрани думи съжалението си, че е вдигнала такъв шум с молбата си за развод.

Кралят се усмихна развеселено.

— Ще ми липсвате — проговори меко той. — Надявам се, че скоро ще ни гостувате пак.

Гевин сложи ръка на рамото на жена си и се усмихна с гордостта на собственик.

— Кое ще ви липсва повече, Ваше величество — красивата жена или клюките, които се разпространяваха около нея?

Джудит спря да диша и погледна изплашено мъжа си. Но кралят не преставаше да се усмихва.

— И двете — отговори честно той. — Трябва да призная, че отдавна не бях срещал толкова интересен брак.

Гевин се присъедини към смеха му.

— Искам да ви помоля да внимавате за Стивън, Ваше величество. Казват, че в нощта на сватбата шотландската му съпруга го нападнала с нож.

— Ранен ли е? — попита загрижено кралят.

— О, не! — ухили се Гевин. — Както знаете, младата дама е имала всички основания да се държи по този начин. Все пак той закъсня с цели три дни за сватбата си.

Кралят поклати глава.

— Горкичкият — промърмори съчувствено той. — Е, сега поне един от братята Аскот е щастлив.