Джуд Деверо - Джудит

Гевин притисна Джудит до себе си.

— Да, Ваше величество.

Най-после двамата възседнаха конете си и махнаха за сбогом на изпращачите, които бяха застанали на стълбата и размахваха кърпичките си. Вече знаеха, че Лилиан Чатауърт и придружителите й са напуснали двора рано сутринта. Всички бяха убедени, че изоставената любовница се е примирила с участта си.

Само един човек изпитваше съмнения. Алън Феърфакс. Той беше сигурен, че злобната жена замисля отмъщение.

Когато семейство Аскот напусна замъка, Алън се метна на коня си и ги последва на сигурно разстояние.

Бяха на път вече три дни, когато минаха покрай едно прекрасно езеро. Брегът му беше засенчен от могъщи дървета, чиито клони се надвесваха над водата.

Гевин и Джудит решиха да се окъпят. Лудуваха като деца във водата, докато най-после излязоха изтощени на брега.

— Джудит — прошепна с любов Гевин и я привлече към себе си. — Ти си виновна, че забравих напълно задълженията си. Мисля само за теб. Пренебрегвам хората си и ме е страх, че ще се случи нещо лошо.

— Не съм свикнала да ме глезиш така. — Джудит целуваше без бързане голото му рамо.

— Не ме предизвиквай. Трябва да се връщам в лагера.

Джудит въздъхна, но не възрази. Гевин се облече набързо и я зачака да се изсуши. Тя забеляза нетърпението му и рече:

— Тръгни напред, а аз ще те последвам веднага щом съм готова.

— Не знам… Не ми се иска да те оставям сама.

— Какво може да ми се случи тук? — засмя се весело тя.

Гевин я прегърна и я целуна с цялата си страст.

— Вярно е, че се тревожа за теб, но след като за малко не те загубих, не мога другояче. Е, добре, ще тръгна напред. Само те моля да не се бавиш дълго.

Джудит остана на брега и се облече, без да бърза. После се настани удобно под една плачеща върба и се наслади на спокойствието.

Тя не беше сама. Недалеч от нея стоеше млад мъж, който я следваше още от Лондон. Нито Джудит, нито мъжът й подозираха, че ги следят.

Алън Феърфакс се държеше настрана. Беше решил да следва Джудит чак до замъка на Аскот. Когато се увереше, че тя е на сигурно място зад високите му стени, щеше да се върне отново в кралския двор. Подозренията не го напускаха.

Алън беше толкова потънал в мислите си, че не чу стъпките зад гърба си. Изведнъж върху главата му се стовари дебела тояга. Той се свлече на земята, без да издаде нито звук.

Двама мъже се хвърлиха върху Джудит и нахлупиха на главата й дебел чувал от зебло. Завързаха ръцете й, за да й попречат да се брани. Дебелият плат задуши виковете й.

Единият мъж я метна на рамо. Тя не виждаше нищо и кръвта шумеше така силно в ушите й, та в първия момент не повярва, че гласът, който бе чула, е на Лилиан Чатауърт.

— Оставете го тук! Аз ще съобщя на Гевин, че жена му е изчезнала, и той ще се върне при мен.

Лилиан подаде на мъжа пълна кесия. Той сложи Джудит пред себе си на коня и препусна в галоп.

Алън дойде в съзнание след няколко минути и се огледа замаяно. В първия момент не можа да се сети къде се намира. Главата му бучеше и трябваше да се облегне на най-близкото дърво, защото коленете му трепереха. Когато погледът му бавно се изясни, първата му мисъл беше за Джудит. Трябваше веднага да уведоми Гевин.

Олюлявайки се, той закрачи към лагера. Още на половината път го пресрещна Гевин. В погледа му имаше гняв. За да предотврати изблика, Алън разпери ръце и изкрещя:

— Джудит беше отвлечена!

Гевин го сграбчи за раменете.

— Ако си й сторил нещо, ще те убия! — изсъска той. Алън пренебрегна пулсиращата болка в главата и се освободи от яката хватка.

— Защо забравяте, че съпругата ви има ожесточена неприятелка? Лилиан Чатауърт е непредвидима. Не биваше да оставяте Джудит сама.

— Какви ги говориш?

— Лилиан Чатауърт отвлече жена ви!

Гевин го гледаше, без да разбира.

— Лилиан… отвлякла жена ми? Не ти вярвам!

Алън се извърна настрана и притисна слепоочието си.

— Все едно вярвате ли ми или не, сега не бива да губим време в приказки. Аз тръгвам след нея!

Само след минута конете бяха оседлани и Гевин препусна начело на малкия си отряд след Алън Феърфакс.

— Добре дошла в дома ми — поздрави любезно Лилиан, когато слугите свалиха чувала от главата на Джудит. Тя изчака гостенката й да си поеме дъх и продължи с усмивка: — Не сте свикнали с такава езда, нали? Дама като вас има право да очаква само най-доброто.

— Какво искате от мен? — попита глухо Джудит. Раменете и ръцете я боляха от въжетата, с които я бяха стегнали.