Джуд Деверо - Джудит

Гевин се обърна рязко. В този момент се обади Ела, която беше застанала на вратата:

— Съпругата ви е тук и се чувства добре. Ала ако продължавате да се отнасяте грубо с господарката ми, това ще се промени.

Гевин се озова с един скок при нея и хвана ръката й.

— Не ме предизвиквай, проклетнице! — После се обърна към Лилиан: — Къде е тя?

Устните на Лилиан затрепериха, очите й се напълниха със сълзи.

— Само си губим времето! — изкрещя сърдито Алън. — Ще преобърнем цялата къща и ще я намерим.

Гевин се обърна, за да влезе в къщата, и Лилиан изкрещя като безумна:

— Няма да я видиш никога повече! — Устните й се разкривиха в дяволска гримаса и Гевин за първи път видя изпочупените, изгнили зъби. — Никой няма да я намери! — изграчи тя. — Да не мислиш, че съм дала хубава стая на твоята уличница! Тя заслужава най-тъмния затвор!

Гевин не можеше да повярва, че тази истерична жена е милата, сладка и невинна Лилиан, която беше обичал.

— Тя спи с всеки, който й се изпречи на пътя! Само ти не искаш да видиш какво върши! Детето, което загуби, не беше твое, а на Демари! Аз ще те даря със синове! Само аз!

— Разбрахте ли най-после каква е жената, заради която Джудит трябваше да страда? — попита тихо Алън. — Радвам се, че имахте възможност да видите истинския й лик.

Лилиан се отдръпна по-далече от мъжете и очите й засвяткаха безумно. После събра полите си и хукна да бяга. Ела се втурна след нея. Алън понечи да ги последва, но Гевин го задържа.

— Трябва първо да освободим жена ми. После ще се занимая с Лилиан.

В това Лилиан се притискаше към стената и напредваше бавно, но упорито към другото крило на сградата. Лицето й беше мрачно, а сълзите в очите й бяха истински, защото бяха сълзи от гняв.

Гевин я гледаше, сякаш беше някое гадно насекомо! Тя не можеше да проумее станалото. Усещаше, че Ела я следва, но разумът й не работеше. Владееше я само една мисъл: онази другата й бе отнела Гевин и тя не можеше да го има.

Забързана, Лилиан изкачи стълбите на старата кула. Косата й беше разрошена, бонето падна на раменете й, но тя не забелязваше нищо. Блъсна вратата на стаята, в която беше заключена Джудит, и се втурна вътре. Джудит я погледна смаяно. Никога не беше виждала съперницата с в такъв вид.

Лилиан застана пред нея и я загледа с искрящи от гняв очи.

— Ти още ли продължаваш да си мислиш, че Гевин е твой?

Джудит се сви, сякаш я бяха ударили. Болката беше непоносима. Дебелите въжета стягаха китките и глезените й, нежната кожа беше разранена. Гърлото й пареше от напразните викове за помощ. Стените бяха твърде дебели и никой не я чуваше.

Лилиан грабна съдчето със запалено масло от поставката на стената и го размаха пред лицето на пленницата си.

— Ей сега ще те залея с вряло масло! — изкрещя разярено тя. — Да видим дали Гевин ще те хареса, като те види обезобразена! Аз знам как да си го върна!

— Не! — изпищя Джудит и се опита да скрие лице.

— Уплаши ли се, а? Сега и аз ще превърна живота ти в ад, както ти превърна моя! Бях щастлива, но ти се появи и развали всичко. Имах баща, който ме обичаше. Имах Гевин, който ме обожаваше, а после дойде и богаташът, който ме поиска за жена. Ти разруши всичко. Баща ми не иска да има нищо общо с мен, Гевин ме мрази, а съпругът ми е мъртъв. И всичко заради теб!

Тя сложи съдчето с масло върху плочата на печката.

— Трябва да го сгорещя още… още…

Джудит съзнаваше, че няма смисъл да разговаря с тази жена. Тя не беше вече господарка на разума си. Въпреки това реши да направи последен опит.

— Това няма да върне съпруга ви. А аз изобщо не познавам баща ви.

— Да не мислиш, че искам да си върна съпруга? Той беше свиня! Бракът ми беше ад! И пак ти си виновна, защото заради теб той реши, че не ме бива за нищо!

Джудит прехапа уста. Широко разтворените й очи се взираха ужасено в горещото масло.

— Елате с мен, господарю! — плачеше Ела. — Много ме е страх!

— Какво искаш? — изръмжа Гевин.

— Господарката ми е в беда! Страх ме е за нея.

— Какво ме е грижа за твоята господарка! — ядоса се още повече Гевин и я блъсна настрана. — Искам да знам къде сте скрили жена ми!

— Аз не исках да й сторя зло — заговори с треперещ глас Ела. — Исках само да се върнете отново при господарката ми. Тя ви желае толкова много. Винаги съм била готова да направя всичко за нея. Изпълнявах безпрекословно желанията й. Много ме е страх, господарю! Тя може да стори нещо лошо на лейди Джудит!

Къде е тя? — изкрещя Гевин и я стисна за гърлото.