Джуд Деверо - Джудит

— Тя се заключи и…

— Заведи ме при нея! — заповяда Гевин и я пусна. Двамата с Алън последваха старицата по стълбите към старата кула.

Когато някой зачука нетърпеливо на вратата, Лилиан се стресна. Знаеше, че резето няма да издържи дълго. Грабна един дълъг, остър нож и го опря в гърлото на Джудит. После развърза въжетата.

— Да вървим! — заповяда остро тя и взе съдчето с врящото масло. Джудит не посмя да възрази, защото съзнаваше, че съперницата й е готова на всичко.

— Качи се по тази стълба! — нареди Лилиан и посочи тясната стълбичка, която се изкачваше на самия връх на кулата. Ниска врата извеждаше на бойницата. Тя изви ръцете на Джудит на гърба и я подкара пред себе си. С другата си ръка опря ножа в тила й.

Само след секунди Алън и Гевин разбиха вратата. Като видяха празната стая, тревогата им се превърна в ужас. Ела се втурна като безумна по тясната стълбичка към върха на кулата…

— Лейди Лилиан! — изплака тя, като видя господарката си.

— Млъкни! — изсъска Лилиан и стисна здраво съперницата си. — Нали каза, че ще ми го върнеш! Той ме мрази!

— Не! — извика Ела и направи крачка към нея. — Лорд Гевин не ви мрази. Той иска да запази жена си жива, защото е негова собственост. Няма друга причина. Хайде, пуснете я и елате при нас. Лорд Гевин ще ви разбере и няма да се сърди.

— Не! — изрева Лилиан. — Я го погледни. Той се отвращава от мен. Гледа ме като прокажена. И всичко това заради тази червенокоса мръсница!

— Пусни я веднага! — нареди властно Гевин.

— Не! — изкрещя Лилиан, притисна Джудит към една бойница и я наведе над пропастта.

Джудит беше смъртнобледа. И беше на края на силите си.

— Прави всичко, каквото ти казва! — нареди й строго Гевин, който беше разбрал, че безумната Лилиан е способна на всичко.

Джудит кимна и пристъпи към ръба на зъбера. Видя близкия комин и се залови за него като удавница. Лилиан избухна в грозен смях.

— Я вижте, страх я е като малко дете! И ти предпочете тези вещица пред мен? Аз съм истинската жена, не тя!

Ела протегна ръце, за да спре Гевин, който пристъпваше бавно към Лилиан.

— Права сте, господарке, само вие сте подходяща за него — заговори успокоително тя. — Слезте долу и лорд Гевин ще ви вземе отново.

— Ти пак ме лъжеш! — изкрещя вбесено Лилиан.

— Не сте права. Никога не съм ви лъгала.

Лилиан се усмихна и чертите й се смекчиха.

— Ти си единственият човек, който някога е бил добър с мен…

Тя се приведе над зъбера и се олюля. Ела се хвърли да я подкрепи, успя да я издърпа от опасното място, но в следващия миг полетя в пропастта. Лилиан падна назад, съдчето с горещото масло се преобърна и се изля върху челото и бузата й. Проехтя пронизителен писък.

Гевин направи огромен скок и улови Джудит, която се беше вкопчила отчаяно в комина. Трябваше да положи огромни усилия, докато отдели вледенените й пръсти от камъка. Стисна я в прегръдката си и чу как сърцето й бие като безумно.

Лилиан пищеше и се гърчеше като змия на пода.

— Какво ми сторихте! — ридаеше тя. — Господи, моята Ела! Вие я убихте! Единствената ми…

— Никой не е виновен за смъртта й — прекъсна я грубо Гевин. — Само ти! — После вдигна Джудит на ръце и се обърна към Алън: — Погрижете се за тази твар. Не искам да се самоубие. По-добре да поживее обезобразена, за да бъде наказана за делата си.

Алън погледна отвратено гърчещата се фигура, после стисна здраво зъби и отиде при нея. Гевин понесе Джудит по стълбите.

— Всичко е наред, любов моя — шепнеше в ухото й той. — Ти си на сигурно място. Онази жена няма да ти стори зло.

— Какво ще стане сега с нея? — попита с треперещ глас Джудит.

— Не знам. Бих могъл да я изправя пред съда, но тя е достатъчно наказана. Никой няма да иска да я погледне. Мъжете вече няма да се влачат в краката й. Красотата й е погубена завинаги.

Джудит го погледна изпитателно.

— Гледаш ме, сякаш ме виждаш за първи път — усмихна се той.

— Може би наистина те виждам за първи път. Най-после се освободи от нея.

— Но аз ти казах, че вече не я обичам!

— Да, и въпреки това част от теб й принадлежеше. Усещах го. Едва днес съм сигурна, че тя най-после е загубила властта си над теб. Ти си само мой. Завинаги.

— И това ти харесва, нали? — попита Гевин с тръпнещ от копнеж глас.

Щастлива усмивка играеше по устните на Джудит.

— Разбира се, че ми харесва, любов моя — прошепна с нежност тя.

© 1981 Джуд Деверо

© 1998 Ваня Пенева, превод от английски