Джуд Деверо - Джудит

Джослин Лейн прибра лютнята си в кожения калъф и кимна едва забележимо на русата жена, която се готвеше да излезе от залата.

Беше получил няколко предложения за нощта. Много млади и красиви жени го канеха да сподели леглото им. Разкошното сватбено тържество и особено красивата двойка новобрачни, които вече се бяха оттеглили в покоите си, бяха събудили плътските желания на много хора.

Младият певец беше красив мъж с огнени черни очи и дълги тъмни мигли. Къдрава черна коса обрамчваше бледото му лице с високи скули и пълни, чувствени устни.

— Зает ли си тази нощ? — извика му през смях друг музикант.

Джослин се ухили и окачи лютнята на рамото си. После му обърна гръб, без да отговори.

— Завиждам ужасно на Гевин Аскот. Рядкост е да си намериш такава красива съпруга — заговори го друг и махна с ръка към стълбата.

— Така е, тя е прекрасна — потвърди с усмивка Джослин. — Но има и други…

— Няма нито една като нея. — Музикантът наведе глава към ухото на приятеля си. — Знаеш ли, уговорили сме се с шаферките. Защо не дойдеш с нас?

— Не — отговори спокойно Джослин. — Не мога.

Дръзка усмивка пробягна по лицето на другия. Той взе книжката си с песните и побърза да излезе от голямата зала.

Скоро в грамадното помещение надвисна тишина. По пода бяха нахвърляни стотици сламеници. Тук нощуваха по-незначителните гости. Джослин внимателно си проправи път между спящите и тихо се изкачи по стълбата.

Нямаше представа дали жената, при която отиваше, е успяла да си извоюва отделна стая. Лилиан Валенс не беше богата, макар че с красотата си беше спечелила богат благородник. Тя не принадлежеше към високопоставените гости.

Тази нощ замъкът беше препълнен и само новобрачните разполагаха със собствена стая. Другите гости спяха по двама в легло и бяха отделени от останалите в стаята само с дебели завеси и балдахини.

Джослин стигна без усилия до помещението, където спяха неомъжените дами. Няколко мъже се промъкнаха вътре преди него. След като огледа леглата, младият музикант бързо откри мястото, където спеше русата жена.

Лилиан го чакаше нетърпеливо. Джослин се хвърли в разперените й ръце. Последва бурен любовен акт, който отмина бързо като лятна буря.

Задоволена от бързата, луда страст, Лилиан се изтръгна от прегръдката на Джослин. Той винаги предусещаше желанията на дамите и се съобразяваше с тях. Никога досега не беше срещал жена, която след любовния акт не желае да бъде прегърната. Без да каже дума, той събра дрехите си и набързо се облече.

— След един месец ще се омъжа — проговори дрезгаво Лилиан. — Ела в замъка на съпруга ми.

Джослин се поклони мълчаливо. И двамата знаеха, че отново ще се срещнат. Докато слизаше по стълбите, той се питаше колко ли други мъже са поканени там.

Игрив слънчев лъч падна върху нослето на Джудит и я погъделичка, за да я събуди. Още сънена, тя изтри лице и понечи да се обърне настрана. Ала нещо й попречи.

Тя отвори стреснато очи и погледна чуждия балдахин над леглото. В следващия миг си припомни станалото през нощта и лицето й пламна. По тялото й се разляха предателски тръпки.

Тя обърна глава и разгледа внимателно спящия си съпруг. Лицето му беше спокойно и невероятно нежно. Погледът и се плъзна към могъщите му гърди, към силните ръце и плоския корем. Онова, което видя после, съвсем не й се стори толкова грамадно и силно, като през нощта. Тя наблюдаваше съсредоточено члена му и когато той внезапно набъбна, извика изненадано.

Джудит пое тежко дъх и вдигна лице към Гевин. Той се беше събудил и я наблюдаваше. Това не беше отпуснатият, спокойно спящ мъж. В сивите му очи пламтеше дива страст.

Джудит се опита да му обърне гръб, но напразно. Дългата й коса я правеше пленница. Рамото му я притискаше във възглавницата. Най-лошото обаче беше, че тя всъщност не желаеше да бяга. Припомни си как изкрещя в лицето му омразата си, но си припомни и сладостните чувства по време на любовното им съединение.

— Джудит — прошепна меко Гевин. Гласът му беше толкова нежен, че Джудит едва не избухна в сълзи.

Устните му помилваха бузата й и тя не направи нов опит да се съпротивлява. Когато устата му се плъзна по шията й, тя въздъхна доволно и затвори очи.

Гевин се засмя щастливо и намери устните й. Очите му бяха замъглени от страст, целувката му разля огън по вените й. Дъхът й се ускори до непоносимост.

Когато мъжът внезапно освободи устните й и сведе глава към розовите зърна на гърдите й, Джудит застена от наслада. Стресната от мощта на това чувство, тя се опита да върне главата му към лицето си. Ала Гевин само се засмя и продължи да милва с език и зъби коравите червени зърна.