Джуд Деверо - Джудит

— Закълни се! — помоли настойчиво Лилиан. — Закълни се, че ме обичаш!

Според Гевин една клетва беше твърде ниска цена, за да я накара да се откаже от мисълта за самоубийство.

— Заклевам се — проговори тихо той.

Лилиан се надигна бързо. Изведнъж жизнеността й се възвърна и тя се засмя.

— Трябва веднага да се върна в залата, защото ще ме търсят. Нали няма да ме забравиш? Ще мислиш ли за мен и през сватбената си нощ? — Тя се приведе и докосна с устни устата му. Мушна ръце под ризата му, но бързо се дръпна и хукна към портичката.

Шумно ръкопляскане изтръгна Гевин от вцепенението му и той се обърна стреснато. Пред пейката беше застанала Джудит. Роклята и косата й грееха.

— Представлението беше прекрасно — проговори с усмивка тя и отпусна ръце. — Отдавна не съм се забавлявала така добре. Тази жена би трябвало да замине за Лондон и да изпълнява само драматични роли. Наскоро чух, че търсят добри комедианти.

Гевин скочи на крака и застана пред нея. Лицето му беше разкривено от гняв.

— Ти си змия! Нямаш право да ме шпионираш!

— Аз ли те шпионирам? — избухна тя. — Дойдох тук да подишам малко чист въздух, защото съпругът ми ме беше забравил. И само след минута станах свидетелка как мъжът, който днес бе определен за мой съпруг пред Бога и пред хората, падна в краката на една жалка измамница!

Побеснял, Гевин вдигна ръка и я удари през лицето. Само преди час беше готов да се закълне, че никога няма да вдигне ръка срещу жена.

Ударът беше толкова силен, че Джудит политна назад и падна. В същия момент Гевин осъзна какво е сторил и се втурна да й помогне.

Тя се изтръгна от ръцете му, изправи се сама и го погледна с искрящи от гняв очи.

Гласът й беше толкова тих, че едва се разбираше.

— Ти каза, че не си искал да се ожениш за мен и си го направил само заради богатството ми. Кълна ти се — аз също не те исках! Отказвах, докато баща ми измъчи майка ми до смърт и дори й счупи ръката. Мъжете са същества, достойни за презрение. Не уважавам нито един мъж, най-малко теб. Баща ми поне е честен и не се преструва. Той не би се заклел във вярност и любов пред стотици хора и пред свещеника, за да повтори тази клетва само след час пред друга жена. Ти си по-лош и от най-лошия предател. Ти си човек без чест, Гевин Аскот. Проклинам деня, в който ме омъжиха за теб. Ти се закле на тази жена, че я обичаш, а сега и аз ще дам клетва пред теб. Бог ми е свидетел, че цял живот ще се разкайваш за онова, което стори днес. Ще получиш богатството, което толкова силно желаеш, но аз никога няма да ти се отдам доброволно!

Гевин се отдръпна назад, сякаш го беше ударила. Ала много скоро гневът заглуши всички останали чувства. Той сграбчи Джудит за косата и я дръпна към себе си.

— Аз винаги вземам онова, което желая! И ти ще ми бъдеш благодарна, че те взех! — Той я блъсна на земята и гневно заповяда: — Стани и се подготви да станеш моя жена!

— Мразя те! — изсъска вбесено Джудит.

— Това не ме интересува. Аз също не изпитвам особено добри чувства към теб.

Двамата се гледаха студено. Джудит остана седнала на земята, докато дойдоха жените, изпратени да я подготвят за нощта.

За младоженците беше подредено особено помещение. Огромното легло и камината почти го запълваха. Върху леглото беше опъната покривка от сива катерича кожа, обшита с червена коприна. Постелята беше посипана с розови листенца.

Слугините на Джудит и някои от съпругите на гостите помогнаха на младоженката да се съблече. Когато остана гола, те отметнаха завивката и я настаниха в леглото.

Тя не усещаше почти нищо от онова, което ставаше около нея. Преживяното в градината не излизаше от ума й. Срещата с Лилиан я изтръгна от висините на щастието и я хвърли в черната бездна на действителността. Майка й беше права. Мъжете не заслужаваха доверие.

Жените се смееха и се шегуваха с мълчанието й. Само Хелън усещаше, че зад поведението на дъщеря й се крие нещо повече от плахост и нервност. Тя се проклинаше за безпомощността си и се молеше на Бога да има милост към единственото й дете.

— Ти си щастливка — заговори весело една възрастна дама. — Когато се ожених за първи път, съпругът ми беше по-стар от баща ми. Сватбената нощ беше ужасно разочарование.

Мод се изкиска сподавено.

— Нашата господарка няма да се разочарова от лорд Гевин.

— О, може би ще има нужда от помощ. Готова съм да остана тук — предложи се една млада гостенка.

Джудит не чуваше нищо. Тя виждаше Лилиан в обятията на съпруга си и го чуваше да шепне нежни думи. Слугините вдигнаха завивката до брадичката й и разресаха косата й така, че да се разпилее по възглавниците.