Джуд Деверо - Джудит

Зад тежката дъбова врата се чу шум. Развеселените мъже носеха младоженеца към сватбените покои. Когато бутнаха вратата и го внесоха в стаята с краката напред, беше вече полугол. Мъжете си подвикваха шеговити думи и мирясаха едва когато, го поставиха на пода и видяха чакащата в леглото жена.

Осветена от трепкащите светлинки на десетки свещи, Джудит изглеждаше толкова красива, че всички занемяха.

Мъжките погледи се впиха в голите рамене, съвършени в овала си, и жадно затърсиха покритите гърди. Никой не забеляза колко здраво са стиснати устните, колко бледо е лицето й.

— Колко време ще стоим тук и ще зяпаме! — извика някой и най-после прекъсна мълчанието.

Без да се бавят, мъжете разсъблякоха Гевин и го бутнаха в леглото. Повечето обаче стояха настрана и чакаха Мод да отдръпне завивката, за да могат да видят голото тяло на Джудит.

— Изчезвайте оттук! — заповяда властно една едра жена. — Оставете ги сами.

Хелън погледна тревожно дъщеря си, но очите на Джудит не я виждаха. Младоженката се взираше в нищото.

Най-после тежката дъбова врата се затвори с трясък и в спалнята се възцари неестествена тишина. Джудит осъзнаваше болезнено, че й предстои най-страшното. Тя беше сама с този грамаден, силен мъж. Гола и ранима.

Гевин седна на ръба на леглото и я погледна изпитателно. Жените бяха угасили свещите и сега стаята се осветяваше само от пламъците в камината. В този момент той не мислеше за станалото в градината. Знаеше само, че е останал сам с тази извънредно привлекателна жена. Протегна ръка да я докосне. Трябваше веднага да се убеди дали кожата й наистина е толкова мека, колкото изглеждаше.

Джудит блъсна ръката му и се извърна настрана.

— Не ме докосвай! — изсъска ядно тя.

Гевин беше изненадан от реакцията й. Видя омразата в очите й, видя зачервените от гняв бузи. Съпротивата я правеше още по-прекрасна и желана. Никога не беше желал една жена толкова силно, колкото сега.

Ръката му се плъзна по шията й и пръстите се впиха в меката плът.

— Ти си моя жена — прошепна тихо той. — Ти ми принадлежиш.

Джудит напрегна всичките си сили, за да остане спокойна. Той беше по-силен от нея. Гевин я стисна за гърлото и я принуди да го погледне. Устните му бяха съвсем близо до нейните.

— Никога няма да ти принадлежа! Никога! — Тя буквално изплю тези думи. — Аз… — Гевин задуши протеста й с устата си.

Той искаше да бъде мек с нея, но тя го подлудяваше. Беше толкова раздразнен, че много му се искаше да я набие. Ала още по-силно беше желанието да я притежава.

Джудит се опита да се изтръгне от ръцете му. Гевин й причиняваше болка. Целувката му не можеше да се сравни с онази, която беше получила следобеда. Тази беше корава и брутална и сякаш искаше да я накаже. Тя се опита да го ритне, но тежката завивка спъваше движенията й.

— Аз ще ти помогна — промърмори иронично гой и дръпна завивката, без да сваля ръка от шията на жена си.

Когато остана гола пред него, дишането му се ускори и той забрави гнева си. Тя беше съвършена. Високи, твърди гърди, тънка талия, закръглени хълбоци, стройни крака.

След малко погледът му се върна на лицето й. Очите й искряха, устните бяха зачервени от бруталната целувка. Никой не можеше да го спре. Той просто трябваше да я вземе. Желанието да стане господар на това прекрасно тяло беше влудяващо.

Той блъсна Джудит на леглото и дивият му поглед я уплаши до смърт. Когато ръцете му я сграбчиха, тялото й се вдърви.

— Не! — изплака тя и се опита да се изтръгне от прегръдките му.

Като че ли блъскаше в скала. Не можеше да се отбранява срещу мъж като Гевин. Той искаше само тялото й и гореше от желание да го вземе колкото се може по-бързо. Това нямаше нищо общо с любовта и тя го съзнаваше.

Гевин легна върху нея и раздели краката й. Когато усети съпротивата й, спря за миг, стреснат от бързината си, ала желанието го надви. Проникна дълбоко в нея, напълно съзнавайки каква болка й причинява. Тя изпищя и той задуши вика й с груба целувка.

Когато всичко свърши, Гевин се претърколи настрана, без да я погледне. Легна по гръб, сложи ръка на гърдите й и утихна. Само след няколко минути дишането му стана равномерно и Джудит разбра, че съпругът й е заспал. Той беше задоволен, но тя не бе открила нищо в този акт на бруталност и насилие.

Тя отмахна предпазливо ръката му, стана от леглото и се уви с кожената завивка, която беше паднала на пода. Загледа се в догарящия огън и си заповяда да не плаче.

Защо да плача, питаше се отчаяно тя. Сватбата не беше станала по нейно желание. Принудиха я да стане жена на човек, който не беше достоен за любов. В самия ден на сватбата си той се бе заклел да обича друга. Беше й заявил, че не означава нищо за него. Но как да гледа спокойно на бъдещето, в което щеше да ражда децата му, да се грижи за домакинството, а той да се забавлява с красивата Лилиан?