Джуд Деверо - Джудит

Не, тя нямаше да стане покорна съпруга! Щеше да живее свой живот. Може би щеше да срещне друг мъж и да го обикне. Съпругът й не означаваше нищо за нея.

Джудит стоеше пред огъня и се бореше с напиращите сълзи. Никога нямаше да забрави първата целувка на Гевин. Мъжът, който я целуна, беше съвсем различен от дивака в леглото.

Гевин се раздвижи и отвори очи. Отначало сякаш не осъзна къде се намира. После обърна глава и видя празното легло до себе си.

Тя беше избягала! Тялото му се обтегна като струна. Внимателният му поглед обходи стаята и най-после откри Джудит пред камината. Младата му жена беше потънала в мислите си и изобщо не чуваше движенията му. Гевин смръщи чело и изгледа виновно кървавите петна по чаршафа. Знаеше, че й е причинил болка, но не можеше да разбере защо беше станало така. Лилиан също беше девица, когато я взе за първи път, но тя дори не извика.

Той погледна отново към Джудит. Крехката й фигурка изглеждаше толкова безпомощна и самотна. Той не я обичаше, това беше вярно, но не биваше да я взема насила. Дама като нея не заслужаваше грубо отношение.

— Върни се в леглото — проговори той колкото се може по-меко. Очите му се усмихваха. Щеше да я люби още веднъж, но бавно и предпазливо. Нещо като извинение.

Джудит изпъна рамене.

— О, не. Няма да дойда при теб — отказа спокойно тя. Трябваше да му покаже, че не е покорна съпруга.

Гевин се изправи. Тази жена беше невероятна. Толкова заядлива, толкова дръзка. Той скочи от леглото и отиде при нея. В сърцето му отново бушуваше гняв.

Джудит не го беше виждала гол и сърцето й неволно заби по-бързо. Тя се взираше като хипнотизирана в коравите му гърди, покрити с тънки светли косъмчета. Той беше красив мъж и тя признаваше това въпреки гнева си.

— Още ли не си разбрала, че трябва да ме слушаш? Защо не идваш, когато те викам? — попита обвинително той.

Джудит вдигна глава към лицето му и спокойно издържа пронизващия поглед.

— А ти още ли не си разбрал, че никога няма да ме подчиниш на волята си?

Гевин взе един от тежките кичури коса и я нави на пръстите си. После бавно я привлече към себе си. Кожената завивка падна на пода и разкри прекрасното й тяло. Желанието му веднага се надигна.

Джудит понесе без сълзи болката, която той й причини.

— Ти ме подчиняваш само със сила и като ме измъчваш — обвини го твърдо тя. — Но в края на краищата ще победя аз, защото мъжете бързо се уморяват от борбата.

— И какво ще спечелиш? — попита той и сведе лице към нея.

— Ще се освободя от мъжа, към когото изпитвам само омраза. Той е брутален, лъжец, безскрупулен… — Целувката му задуши протеста й. Този път Гевин я целуваше нежно.

Джудит беше замаяна от чувствата, които се разляха по тялото й. Кожата му беше толкова топла и примамлива. Когато езикът му раздели устните й, ръката му пусна косата й и се уви около стройната й талия.

Джудит беше неспособна да разсъждава разумно. Чувстваше се безпомощна срещу копнежа, който изпълваше тялото й и който все повече се засилваше. Когато Гевин нежно загриза ушенцето й, коленете й омекнаха. Простена тихо и чу доволния му смях.

Той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото. Този път си остави много време за нежности. Целуна всяко местенце на тялото й, помилва го с език, опита го със зъбите си. Джудит не се съпротивляваше, отдадена без остатък на омайващите чувства, съвсем нови за нея.

Устните й жадуваха за целувките му. Имаше усещането, че се носи на гребена на вълна, която я тласка в самия център на урагана. Тя притегли главата на Гевин към лицето си и алчно впи устни в неговите.

Гевин също беше опиянен от отдаването й. Никога не беше срещал жена като Джудит, чувствена и плаха едновременно, способна да се отдаде докрай на любовното изживяване. Никога не беше осъзнавал колко прекрасно може да бъде то.

Страстта на Джудит можеше напълно да се сравни с неговата. Двамата се любиха без бързане и се наслаждаваха на нежностите си. Когато Гевин най-после легна върху очакващото го тяло, тя се вкопчи здраво в него и се притисна, за да го усети дълбоко в себе си.

Този път Джудит не усещаше болка и беше готова за плътското удоволствие. Двамата се задвижиха в прастария ритъм на любовта и се понесоха на вълните на екстаза.

Веднага след прегръдката Джудит се сгуши като дете в Гевин и потъна в дълбок сън. Мъжът лежа дълго буден, взрян в лицето на заспалата жена, която днес бе станала негова съпруга. Не можеше да се насити да я гледа.

Никога не беше изпитвал това прекрасно усещане след любовна среща. Умората беше толкова приятна. Накрая и той заспа с усмивка на устните си.