Джуд Деверо - Джудит

Джудит видя Рейн и се усмихна. Рицарят беше вече в пълно въоръжение. По тъмната стомана блестяха мънички златни лилии. Той носеше шлема си под мишница и се движеше така, сякаш не усещаше тежката броня.

Без да съзнава какво прави, Джудит пусна ръката на мъжа си и се втурна към по-младия му брат. Лицето на Рейн засия.

— Здравей, скъпа снахичке! Красотата ти ослепява всички мъже. Сияеш като звезда!

Джудит прие с благодарност комплиментите.

— А ти правиш деня по-светъл. Ще участваш ли в турнира? — Тя махна с ръка към арената.

— Не само аз, Майлс също ще участва.

Без да забелязват мрачната физиономия на Гевин, двамата продължиха пътя си, разговаряйки весело.

— Какво означават тези панделки, които мъжете връзват на копията си? — попита любопитно Джудит.

— Дамата показва благосклонността си към рицаря, като му дава панделка в своя цвят. Ние го наричаме залог.

— Тогава и аз ще ти подаря панделка — засмя се щастливо Джудит.

Рейн я погледна с благодарност и веднага коленичи. Бронята му заскърца тревожно.

— Това е голяма чест за мен.

Джудит свали тънкото було от главата си и развърза една от златните панделки, с които бяха стегнати плитките й. Очевидно слугините й знаеха, че ще й се наложи да се раздели с тях.

Тя завърза панделката на ръката на Рейн и той я погледна с блеснали очи. Едва беше свършила, когато Майлс се втурна забързано към тях и също коленичи пред снаха си.

— Не е редно да предпочетеш единия брат пред другия — проговори нежно той и отново я погледна по начин, който я правеше нервна и несигурна.

Джудит така и не бе успяла да разгадае погледите му. Ала днес вече не беше девица, а младоженка, преживяла първата си брачна нощ. Погледът на Майлс я накара да се изчерви. Тя сведе глава, за да скрие пламналото си лице, и бързо завърза панделката на ръката му.

Рейн не пропусна да забележи изчервяването й. Той се засмя гръмогласно и смушка брат си.

— Внимавай какво правиш, Майлс. Брат ми ще ни разкъса с поглед.

Гевин изпухтя презрително.

— Не ви ли омръзна да се правите на глупаци! Има достатъчно други жени. Вървете и си потърсете друг обект, пред когото да се пъчите с достойнствата си.

Джудит едва бе успяла да завърже панделката на Майлс, когато усети как пръстите на Гевин се впиха в китката й като железни клещи.

— Причиняваш ми болка! — изохка тя и се опита да се изтръгне от болезнената хватка, но напразно.

— Ще те заболи още повече, ако продължаваш да се държиш така — изръмжа ядно той. — Като… като лека жена!

— Какво? — Джудит забрави болката и в сърцето й лумна гняв. — Я се огледай! Ти да не си сляп? Всички дами дават на избраниците си панделки и дори накити. И тях ли ще определиш като леки жени? — Тя трепереше от ярост. — Но защо ли се чудя? Човек като теб, нечестен и фалшив, сигурно вярва, че и другите са като него. Може би и мен искаш да обремениш със собствените си пороци?

Очите му потъмняха. Тази жена го подлудяваше.

— Не те обвинявам, казвам само онова, което видях със собствените си очи. Ти дразниш мъжете — а аз не искам да се държиш като уличница със собствените ми братя. Седни тук и стой мирно, за да не ме разсърдиш още повече.

Той се обърна и се отдалечи. Джудит остана сама под балдахина, който носеше цветовете на семейство Аскот.

В първия момент тя беше като замаяна и не забелязваше какво става около нея. Никога нямаше да прости на Гевин тази несправедливост. Омразата й пламна с нова сила, очите й се напълниха с гневни сълзи.

Тя събра всичките си сили, за да се овладее, и се запъти към отреденото за нея място на пейките на Аскотови. Съпругът й не беше до нея, за да я представи на новите роднини. Е, добре, тя щеше да се справи сама.

Джудит вдигна гордо глава и сълзите й изсъхнаха.

— Лейди Джудит? — Мекият женски глас я стресна. Тя се обърна и смаяно се вгледа в крехката жена в монашеска одежда.

— Искам да се представя. Срещнахме се вчера, но не съм сигурна, че ме помните. Аз съм сестрата на Гевин. Името ми е Мери…

Мери гледаше угрижено след брат си. Не можеше да го разбере. И четиримата й братя — Гевин, Стивън, Рейн и Майлс — бяха винаги галантни към жените.

А ето че сега Гевин следеше жена си с мрачни погледи и в очите му святкаше гняв. Нито веднъж не й се усмихна. Скри се в шатрата на състезателите, макар че нямаше намерение да участва в турнира. Мери мислеше за брат си и невярващо клатеше глава.

Гевин сърдито си пробиваше път през навалицата. Отново и отново трябваше да се спира, защото някой непрекъснато го тупаше по рамото или стискаше ръката му и му честитеше женитбата и титлата.